понеделник, 7 декември 2009 г.

ПРОГРАМА

ИНСТИТУТ по ИСТОРИЯ при БАН
и ФОНДАЦИЯ „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ”


ВИ КАНЯТ
НА НАУЧНА СЕСИЯ
„ОХРИДСКО-ДЕБЪРСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1913 г.
и БЪЛГАРО-АЛБАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ”


Откриване на научната сесия - 10.00 ч. на 12 декември 2009 г.
в залата на Военноисторическия музей, ул. „Черковна” № 92


ПРОГРАМА НА НАУЧНАТА СЕСИЯ



10.00 ч. Откриване на сесията ст.н.с. д-р Ангел Димитров (Институт по история при БАН)

Встъпително слово акад. Георги Марков (Директор на Института по история при БАН)
Българо-албанското въстание от 1913 г. н.с. д-р Георги Георгиев (Институт по история при БАН)

Македонският въпрос и албанското освободително движение в докладите на българските дипломатически представители (1910 - 1913 г.) н.с. д-р Слави Славов (Институт по история при БАН)

Въстанието в Тиквешко, като предходник на Охридско-Дебърското въстание проф. д-р Зоран Тодоровски (Директор на Държавния архив на Р. Македония)

Милан Матов - ръководител и историограф на българо-албанското въстание от 1913 г. в Западна Македония ст.н.с. д-р Милкана Бошнакова (БКМ - БИА)

От етнодемографски към държавно-политически проблеми в Западна Македония ст.н.с. д-р Александър Гребенаров
(Институт по история на БАН)

Българи и албанци през ХХ век ст.н.с. Боби Бобев
(Институт по балканистика при БАН)

Спомени от моя баща за голямото Охридско-Дебърско въстание Христо Матов
(Фондация „Братя Миладинови”)

Дискусия

Закриване

сряда, 25 ноември 2009 г.

ПОКАНА

Управителният съвет на Фондация “Братя Миладинови” гр. София, има честта да Ви покани на научен семинар “Охридското въстание в Македония 1913г.”, който ще се състои на 12.12.2009г. (събота) от 10.00ч. в залата на Националния военно–исторически музей на ул. “Черковна” №92(автобуси: №9, №72, №120, №...313, №413; т...рамваи: №20, №21)За справки: тел.: (02)946 18 05, eMail: miladinovi@yahoo.com

вторник, 3 ноември 2009 г.

П. Колев: В Македония смениха тактиката за репресии, за да са чисти пред Европа

П. Колев: В Македония смениха тактиката за репресии, за да са чисти пред Европа

Петър Колев
Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне, а направиш ли и най-малкото нарушение, ти почернят живота, казва в интервю за Frognews.bg българинът от Македония, както сам се определя.

Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на Съюза на македонските организации – СМО. От август насам е водещ на предаването за българите в чужбина „Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.

интервю на Ана Кочева

- Ти си родом от Македония, завършваш право в България? Как се самоопределяш?


- Отговорът на този въпрос е много труден. Когато говоря за това от гледна точка на това какъв съм, аз съм си чист македонец. Но когато човек каже македонец, трябва да има предвид третия субстракт на българския народ, т.е. третия му елемент. Моята приятелка, например, е от Добрич и тя никога не е крила, че е добруджанка или имам примерно приятели – банатски българи и те не се притесняват от това, че са банатски българи. Така че и аз не се притеснявам от това, че съм българин от Македония т.е. македонец. Но това, че македонците сме част от българския народ, е повече от факт.

- Не се ли страхуваш да се идентифицираш като българин, много твои връстници и сънародници избягват да го направят?

- Едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо, но пак този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

- Къде и как виждаш професионалната си реализация?


- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Аз с триста зора дойдох тук и едва ли бих си тръгнал толкова лесно. Стига да имам възможност, шанс да остана тук, тогава едва ли би имало по-щастлив човек от мен.

- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?

- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно. В Македония на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен, същото се наблюдава и от вън (Европа, България). Смениха и тактиката, за да са чисти пред Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското съмосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва и с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. За това съм предупредил родителите ми и родните да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало до там. В моя роден град Щип е малко по-различно.

- А имали ли са някакви проблеми до този момент?

- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имали или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.

- Как преценяваш отношението на обикновените македонци в Македония към българите и България?

- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България т.е. са нейни граждани, карат коли с български регистрационни номера, плащат данъци за тях, но тук в България. Какво повече да ви кажа?

- А отношението на българите към Македония?

- За съжаление много малко хора в България, знаят какво представлява Македония сега. Има структури тук, в България, които се възползват от това и много често изнасят невярна информация, манипулират и настройват хората срещу Македония, а това ги държи актуални в обществото. Ще ви кажа едно нещо, което много често ми го задават като въпрос: Защо нямало българска телевизия в Македония, това не ли е цензура? И, когато знаем каква е обстановката там, и каква е тук, аз се питам защо няма македонска телевизия тук в България? В Македония цензурата ми е повече и от ясна, а какво става тук в България?????? Или може би някой се страхува от това, че хората, които живеят в Македония и в България , ако имат такъв достъп до информация, биха открили сами някои истини??? Но в общи линии мисля, че България и българите винаги ще обичат братята си от Македония.

- Как гледаш на някои настроения тук, България да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?


- Това е резултат от непознаването на Македония сега. В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя и за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че и едната и другата позиция си имат плюсове и минуси.

- Ти заговори за медии, ще те върна към тази тема ‒ на какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии оттатък?

- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич, Шкарич и.т.н.какво да очаква човек?

- Кои са най‒големите и кои най‒смешните лъжи, които се тиражират?

- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александар Македонски или може би това, че българите били татари.

- Скоро предстои събор на Македонската Православна Църква, която има намерение да се обяви за автокефална. Как би трябвало да реагира БПЦ, според теб, по този въпрос?

- Тук трябва да се подходи дипломатично. МПЦ има проблем с Сръбската православна църква и едва ли тя ще е съгласна с това. Тук е момента за БПЦ. Да подаде ръка на МПЦ, не в смисъл да я признае, а да й предложи съдействие за решаване на въпроса със СПЦ. Но, разбира се, трябва да има нещо и насреща. Мисля, че БПЦ има какво да поиска в замяна.

- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония и как би могла да се преодолее тя?

- Разбира се, че е. И няма как иначе – това е над 100 годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Сърбоманията може да се преодолее, когато България поиска, защото с много по-малко средства успехите ще са десетки пъти по-големи. Нека почнат да се разпространяват български вестници, книги, българска музика. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега.

- Накрая ‒ как се чувстваш в новото си амплоа на тв водещ, какъвто си от няколко месеца насам?

- Много ми е интересно, защото голяма част от гостите и техните разкази и истории са твърде любопитни. Темата за българите в чужбина, за мен, като българин от Македония, е много лична. Аз се вълнувам от тези неща и за мое огромно съжаление често ми се случва за много неща изобщо да не съм чувал. Но пък така научавам доста нови неща. Никога не съм си представял, че може някога да се занимавам с това, което правя в момента и първоначално ми беше малко странно. Всъщност реално още не мога да осъзная, че някъде ме дават по телевизията. Това за мен е ново предизвикателство и се надявам да оправдая доверието на екипа на телевизия СКАТ и разбира се очакванията на зрителите.

http://frognews.bg/news_16463/P_Kolev_V_Makedoniia_smeniha_taktikata_za/

четвъртък, 17 септември 2009 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Президента на Република България г-н Георги Първанов
До Председателя на Народното Събрание г-жа Цецка Цачева
До ръководствата на политическите партии
До средствата за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Съюза на Mакедонските Oрганизации

Напоследък в българското медийно пространство, както и на редица обществени прояви, се прокарва все по-настойчиво идеята да бъде премахнато двойното гражданство за българите.
Някои партии, недоволни от резултатите на изборите и от участието на български граждани, живеещи в Република Турция, виждат по този начин възможност за ограничаване на „турския” вот в българските избори.

Съюзът на македонските организации, като родолюбиво обществено неправителствено движение, имащо по-тесни връзки с българите от Македония, чувства за свой дълг да изкаже тревогата си по този въпрос:

Премахването на правото за още едно гражданство, освен българското, ще накърни сериозно гражданския статус на нашите братовчеди и роднини отвъд границите на България.

В Република Македония все повече хора не скриват българското си самосъзнание. Като имаме предвид отношението на македонските власти към тях, следва да предвидим „мерките”, които македонската бюрокрация ще предприеме срещу споменатите български граждани, живеещи постоянно там. С положителност могат да се очакват репресивни санкции като: отнемане на имущество, преследване в служебната йерархия, спънки по границата при преминаване през контролните пунктове, както и всякакъв друг административен тормоз.
Тази ситуация важи с не по-малка сила и за други компактни български общности зад граница, а така също и за отделните икономически емигранти и студенти, заминали от България в чужбина.

Длъжни сме да заявим: Отнемането на така нареченото двойно гражданство ще доведе до обезбългаряване и отродяване на близо четири милиона българи навсякъде по света.

Управителен съвет на СМО

вторник, 16 юни 2009 г.

ПЕТАР КОЛЕВ: МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО СЪЗДАДОХА

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА
15 June 2009


ТОВА, КОЕТО НАПРАВИ БТВ С „МЮЗИК АЙДЪЛ”, ПОЛИТИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ НЕ МОЖАХА ДА НАПРАВЯТ ЗА 20 ГОДИНИ

НЕ ТРЯБВА МАКЕДОНИЯ ДА СЕ ПОДКРЕПЯ НА ВСЯКА ЦЕНА

Петар Колев е роден през 1986 г. в Щип. В момента завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на македонските организации – СМО. Изрично отбелязва, че името му се пише с А, а не с Ъ.

Г-н Колев, много български младежи учат на Запад. Вие защо предпочетохте да получите висшето си образование в България?
Българското общество изобщо не познава българската общност в Македония, не знае какво означава България за хората там и най-важното не може да оцени нивото на образователната си система.
За съжаление в родната ми държава, родното ми място, образованието е под всякаква критика, все още не може да се освободи от комунистическите си нрави. Хора като мен, които са с изтъкнат български дух и българско самосъзнание, трудно могат да влязат в каквото и да е учебно заведение в Македония. И затова и за да получат по-добро образование идват в България.
Моята фамилия е съвсем българска – Колев, а на всичко отгоре съм и от Щипско Ново село. Такива хора са неудобни за властимащите. Като малък желанието ми беше да стана военен, но човек като мен трудно можеше да влезе в такова учебно заведение. Осъществи се второто ми желание – да уча право. В Македония правото се ръководи от по белградската школа, а в момента виждате Белград на какво ниво е. Смятам избора си за правилен – да уча в една европейска страна, която се развива, а и съм българин.

Какво е вашето лично отношение към България?
Много е трудно човек да отговори еднозначно. Когато чуя България стават твърде емоционален. Може би любов, освен позитивни чувства и възможност за развитие. За мен това е България – началото и краят.

Защо според вас има толкова много антибългарски настроения в Македония?
Причините затова българското общество малко познава. Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Но истините започват да излизат на бял свят. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но не това е важното. Отговорността на България са българите, онази част от хората, които не четат тези вестници, не обръщат внимание на поръчковите статии. Това са българите в Македония, които по неофициални данни са около 300-350 хиляди – хора с българско самосъзнание, с български корени. Вече над 100-150 хил. от тях са и с българско гражданство.

Възможно ли е целта на това гражданство да са само паспортите, които дават възможност свободно да се пътува по света?
Не, целта не са паспортите. И най-лесното доказателство, с което ще се аргументирам, е следното: в Македония в момента, особено в Щип, 20 % от колите са с български номера. Бих запитал – кой кара тези коли, ако собствениците им са в чужбина? Има и такива разбира се, които заминават. В страната в момента икономическото положение е катастрофално, Македония е изолирана. Но ще кажа така: хората, които искат или вече са взели българско гражданство, се чувстват българи.

Ние българите подкрепяме Македония във всяко отношение. Подкрепихме желанието й да влезе в ЕС. Друг е въпросът, че в Европа прецениха, че не е готова...
В Македония живеят 650 хил. албанци, над 150 хил. сърби, над 100 хил. турци. Повече от половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите. Не да подкрепя на всяка цена Македония, защото в крайна сметка там има, да речем 15-20 % от населението, които са българи. България е длъжна да преразгледа политиката си, за да ги защити.
Македонци – това е едно сложно понятие. Има македонци родени в област Македония, други родени в държава Македония. Едните окачествяват себе си като българи, другите като македонци. Някъде около 1 млн. са хората, които имат някаква връзка с понятието македонци. Пак казвам, трябва да се правят ясни разграничения между македонци с македонско самосъзнание и българи, които се окачествяват като македонци, защото са родени там.

Влияе ли се македонската култура от сръбската?
Разбира се, че е повлияна и се влияе. И няма как иначе – това е 120 годишно влияние на Белград. Всички пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т.н., са оттам. За мое огромно щастие българската общност все още си държи на своите ценности, все още не е повлияна толкова много, че да се промени коренно.

Стъпка напред ли беше по отношение на културата съвместното издание на „Мюзик айдъл 3”? Александър и Боян плениха българската публика...
Това, което направи БТВ с „Мюзик айдъл” политиците от България и Македония не можаха да направят за 20 години. За пръв път в Македония една телевизия излъчваше предаване на български език и при това български медиен продукт. То показа, че в България не се пее само попфолк. В Македония започнаха да получават някаква представа затова каква е българската култура и т.н. През времето, когато течеше конкурсът, много близки на Александър и Боян видяха България отблизко, видяха отношението на българите към тях. Това е едно начало, което оттук нататък трябва да се поддръжа. Хората от двете страни на границата могат да станат приятели, да имат общи цели, общи състезания. Според мен това е единственият начин, единственият път – общи проекти в областта на културата, на спорта, на образованието. Крайно време е да се стоплят отношенията.

Нали не смятате, че Магдалена спечели, защото е българка?
Не, разбира се. Боян е добър певец и артист, но и Магдалена беше на изключитено високо ниво, с огромен талант. Боян просто в един момент се изразходва от гледна точка на изпълнение. За него гласуваха и от България, а за Магадалена фенове от Македония. Хората надхвърлиха бариерата на някакъв квазинационализъм.
Гледах проф. Божидар Димитров в шоуто. С негова подкрепа се възстановяват важни паметници в Македония – военното гробище до Дойран, преди седмица един нов паметник в Неготино. Това е един от малкото историци, който активно пише и говори по македонския въпрос. Обвиняват го, че бил комунист, а той от професионална гледна точка най-малко се е повлият от комунизма. Знаем, че плод на комунизма, на Коминтерна е „македонската нация”. Димитров е човекът, който е отдал 80% от времето, от дейността си на въпроси свързани с Македония. Същият е доц. Пламен Павлов. Така или иначе България никога няма да се отърси от македонския въпрос, но ясно и гласно трябва да се каже: в Македония има българи, тези хора трябва да придобият българско гражданство, тези хора трябва да устояват човешките си права. България стои зад тях. Когато това стане много неща ще изглеждат значително по-добре. За съжаление българите в там не чувстават българската подкрепа.

Играе ли някаква роля ВМРО в този смисъл?
Когато преди години Красимир Каракачанов стана председател на ВМРО имотите на организацията бяха прехвърление на една фондация, на която той също е председател. Получи се така, че хората, които са били членове на организацията не могат да претендират за имотите. Парите от наемите се харчат за политическа пропаганда, за скъпи коли, разни услги и нито една стотинка не се отделя за македонската кауза, за македонския въпрос. Това е истината.
Дойде ред една организация, която е била твърдо антикомунистическа, твърдо против Държавна сигурност, да се ръководи от ченге, доносник на 6-то управление на ДС. Това е реалността. Македонският въпрос попадна в ръцете на тези, които го създадоха. Той е сложен там да разпилее македонската енергия, да разпилее енергията на бежанците от Македония. Последните избори го доказаха. Красимир Каракачанов, заедно с „Гергьовден” взе 2.25% от гласовете. А в България сигурно има стотици хиляди бежанци от Македония, само че те не го подкрепят. ВМРО като организация се опитва да се занимава с политика, макар че никога досега не е била политическа. Ще цитирам Тодор Александров, който навремето в казъл: „Далеч от партиите”. В момента се случва точно обратното и Каракачанов, който е работил срещу македонските организации, е неин лидер. Това е уникален парадокс.

Вие какъв сте по убеждение?
Националдемократ. Нацията е най-голямата ценност за мен. В България харесвам партиите, които имат отношение към съществени национални въпроси. Например въпроса за българите в чужбина. И още въпроси, които трябва да са в дневния ред на всяка една партия – здравеопазване, образование.

http://www.obshtestvo.net/content/view/1277/3/

събота, 23 май 2009 г.

VІ конгрес на Съюза на македонските организации - 25 април 2009












повече на:
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=18520

Щип крепост на българщината във Вардарска Македония Памет Българска водещ Божидар Димитров участва Петър Колев от Щип

Петър Колев - член на УС на СМО

01

02

03

04

05

06

Председателят на Съюза на македонските организации в България Николай Тошев - пред в-к Атака

13 Май 2009
Люблена Папазова

Вестник "Атака"



Николай Тошев е потомък на известния революционер и един от ръководителите на Вътрешната македонско-одринска революционна организация Пере Тошев. Роден е през 1945 година в София, с три висши образования, научен сътрудник. Работи като инженер-металург. Председател на Съюза на македонските организации (братства) в България от три години. Женен, с двама синове.

- Господин Тошев, какво е състоянието на македонските дружества в България в момента?
- За съжаление общността на потомците на българите бежанци от Македония е разединена, като основната причина за това е Красимир Каракачанов и кликата около него, които узурпират и обсебват ВМРО. Каракачанов, който няма нищо общо с Македония, бе внедрен в организацията. Трябва ясно да се отбележи, че в своята славна 100-годишна история ВМРО никога досега не била традиционна партия, а революционна организация. В момента обаче тя е превърната в имагинерна политическа формация, а свещената й абревиатура се използва за кариеристични партизански цели и материално облагодетелстване. Интересите са заради изградените с оскъдните средства от хилядите потомци на македонски бежанци имоти на ВМРО в България. Сега те са обсебени от групата на Каракачанов, като дори са регистрирани в частна полза. За да оперират безпрепятствено с тях, те сеят разцепление сред македонските дружества. Това, което аз оглавявам, има свои последователи в градове като Плевен, Бургас, Несебър, Велинград. Нашата дейност е културно-просветна, обществена, като основно работим за засилване на връзките с нашите родственици, братя и сестри във Вардарския и Егейския дял на Македония.
- Защо се узурпира македонският въпрос у нас?
- Защото чрез некоректни партийно-апаратни методи бяха изгонени автентичните потомци на македонските бежанци, хора като Иван Татарчев, Иван Шалев, Христо Матов, Йосиф Крапчев, които със своята неподкупност и съпричастност към идеите на ВМРО пречеха на кариеристичните амбиции на сегашния лидер. Истинските потомци на македонските бежанци се надяват благодарение на честните политици като тези от АТАКА да се създаде обществена нетърпимост към този позор за ВМРО. Организация, която никога не е била партия, в момента влиза в безпринципни коалиции с най-различни партии - бе заедно със СДС, "Гергьовден", лидерите на ВМРО отидоха на крака при царя в Мадрид, последно се коалираха със Софиянски и земеделците, което е историческа гавра, защото именно земеделският лидер Стамболийски подлага на гонения членовете на ВМРО през 20-те години на миналия век. В момента ВМРО участва в поредната неясна формация като политически шмекер, с единствената цел отново да се добере до парламента.
- АТАКА се обяви в защита на българите в Македония. Трябва ли според вас Външно министерство да има една по-активна позиция по този въпрос?
- Трябва да се прави разлика между обикновените хора в Македония и политическия елит, сред който все още има сърбомански и антибългарски настроения. Елитът е този, който диктува и публикациите на част от медиите, така че да създават обществена нетърпимост към България. Едновременно с това в Македония има изявен процес на българско национално възраждане. Това е един много интересен исторически обрат. Националното възраждане в България през средновековието също започва от Македония с отец Пасий-македонец от Банско. Сега се наблюдава нещо подобно сред нашенците в Македония. Стотици студенти пристигат да учат у нас, налице са естествено възникналите български дружества в македонските градове като Охрид, Щип, Велес, Струга, където будни нашенци изявяват ясно своето самосъзнание, независимо от репресиите на държавната машина и се обединяват на тази основа. Недопустимо е, че у тези българи се създава впечатлението, че тяхното представителство в София се осъществява от Каракачанов и безпринципната политика на Външно министерство.
- Как оценявате твърдата позиция на Гърция по въпроса с името на Македония. Очаквате ли този проблем да бъде разрешен скоро?
- Недопустимо е политика на България към Македония да съвпада с тази на Гърция, защото, ако има повторение, то дава повод на нашите братя и сестри да мислят, че първо са изоставени от майка България, и второ София обслужва интересите на Гърция. Приоритет на българската политика трябва да бъде защитата на хора с българско самосъзнание. Дипломатите ни не бива да позволяват да се преследват български организации или книгите на Димитър Талев да се спират на границата. За жалост нашата държава изостава в икономическите връзки с Македония за сметка на проникването на гърци и сърби. Нашето правителство подценява въпроса за изграждането на коридор номер осем и жп линия. В Скопие има противодействие за построяването на железница, обаче именно работа на българските дипломати и министри е да преодолеят това противодействие, но те не се справиха. Държавата ни трябва да промени политиката към македонските студенти, като създаде условия за настаняването им в жилища, осигури по-голяма държавна поръчка за учащи се. В момента по тези въпроси в министерството на образованието отговаря човек на ДПС, който помага повече на македонските албанци, отколкото на нашите православни братя. Завършващите своето образование пък не трябва да бъдат изоставени, а да им се помогне да се реализират. Нашенци чакат за българското гражданство три четири години, което също е недопустимо.
- Как се включва организацията, оглавявана от Вас в този процес?
- Нашият съюз ще създаде до два - три месеца центъра за подпомагане на българите, идващи от Македония в София с цел тяхното начално осигуряване, като получаването на образование, на реализация, осигуряване на здравна помощ. Българите в Македония имат спешна нужда от подобен център, какъвто досега не е съществувал. Не е далеч деня, в който македонците ще бъдат обединени и ще насочат своите усилия съобразно заветите на своите деди за посрещане на протегната ръка към нашата страна. Именно съюзът е автентичната организация, която може да осъществи тези надежди в нашето общество от двете страни на Осоговската планина.


петък, 22 май 2009 г.

С Македония в сърцето

В неделята на светлият християнски празник Цветница гостуваме на Христо Миланов Матов, син на Милан Матов и племенник на Христо Матов, двама от най- изтъкнатите македонски революционери и дейци на ВМРО. Посрещнати сме изключително радушно и с голяма радост. Въпреки възрастта си домакинът ни е изключително жизнен, личи си, че е борбена личност. Обясняваме му, че искаме да ни разкаже спомени за баща си и чичо си, и да поговорим за Македония. Не се налага да го убеждаваме. Само при споменаването на Македония очите му светват. Започваме един разговор, който продължава с часове, но времето за нас сякаш е спряло. Предлагаме ви избрани моменти от нашия “моабет”- за целия няма да ни стигне вестникът...



За Македонският въпрос и бежанският проблем

Хр. Матов: Македонският проблем за българската общественост е основен проблем. Той е проблем на гражданското общество в България. Защо? Защото от Македония в България дойдоха голямо количество хора, бежанци, и то на няколко пъти. Като започнеш от Кресненското въстание, след това Разложкото въстание, след това минеш през Илинден, после бунтовете на атентаторите, на солунските атентатори, всичко това бълваше хора, които бегаха от родни краища. Те бегаха по цял свят, но най- много идваха тука, в България. Защо идваха в България? Защото от дедо, от баба всеки си знаеше къде му е коренът, къде му е косъмът. И тука, всеки случай българската държава тогава, макар и не голема, и не богата, се справяше, помагаше на хората, не много, недостатъчно, но все пак помагаше. Има, тогава се създадоха, цели поселища по различните краища на България. Сега, към тоя момент, като ги броиш синове, внуци вече, те са станали повече отколкото е населението на Македония.

В.: Баба ми, между другото, е разказвала, че едно време, когато бежанците са идвали тука, българското правителство им е давало да построят за три дена къща и мястото ставало тяхно.

Хр.: Не само за три дена, постоянно им е давано. Така например в София има Гевгелийски квартал, долу при Надежда, вие го знаете. Това е целият район. Ами Конювица- най- много са македонците, ами община Илинден- ето, като ги броиме, три квартала сега са компактни. Ами Пловдив, Кючюк Париж- само македонци. Сега, извинявайте, аз не мога да си служа с понятието македонски българи, когато говорим за Македония. Ние винаги си знаем, че ние сме македонци, а македонци значи най- убави българи. Може да има македонски сърби, може да има македонски гърци, но македонски българи е все едно най- убави българи българи. Това е една тавтология, неотговаряща нито на историята, нито на битовото положение. Никой не им е сипвал на моите дедо и баба какви са, тия са си го знаели.

За семейство Матови

семейство Матови, Струга, 1904 г.


Нашата фамилия, Матови, носят си името не от некой дедо Мато, а от едно планинско плато в албанските планини, горе. То се е казвало Мат. Тамо, во Струга, като е дойдел... не во Струга, во Дебър е бил валията за тоя район, откъдето са нашите. Като е дошъл некой лош валия, айде, всичко е бегало горе во планина. Така е било. И после, като се улабвало положението, след некое друго поколение, те се връщали в родното место. Но всички са си носели като фамилно име Матови и затова во Струга между Матови стават бракове и сватби. Защото не са роднини, а носят името на областта, където дедо им и баба им са се крили от турците и после са се връщали. Така е и с нашата фамилия. Нашето семейство почва от дедо Кочо Матов. Той е мой прадедо. След него е син му Апостол и след това идва моя баща (Милан- бел. наша) с брат си Христо, те са единайсет деца. Но дедо Кочо е носил прозвището Асигяур. Баща ми го описва в неговите спомени, че като деца, като са си играли, са намерили в комина, горе, оджакът на къщата където е, завиткано турски силяхи с пищови и така нататък. Той там ги е криел дедо ми... прадедо ми. А баба ми Петра, на баща ми майка, тя им дръпнала ушите и един кютек им хвърлила, щото пипат там. А после дедо ми Апостол ги учил: “Деца, сакън да не кажете” и прочие. Но от деца, те са закърмени с това да се борят за род, за дом и родина, и са знаели откъде. Ти, например, като си стружанче, чул ли си за контиката на черквата “Свети Георги”? Да вземеш да я потърсиш и да я намериш. Тая контика е много важна, тя е историята на град Струга, почва още от 1792 година и вътре са всички битови събития за града. Там и Христо Матов си е намерил местото, чак 1895- 6 година, когато се връща като учител в родния град.

За историята и албано- българското въстание 1913 г.

Сега, как са се развивали нещата, борбите за свобода, вие знаете или поне сте чули една посока, малко къде вас, повече тука. Но трябва да ви кажа, че първият проблем, самият проблем за македонците и там, и тука, и во Македония, и во България е, че не се знае историческата истина. Не се знае. Това го заявявам категорично. Спомените на Милан Матов ще излязат от Народната библиотека “Св. Кирил и Методи” под заглавие “За премълчаното в историята на ВМРО”, една книжка от 300- 400 страници, само документи, никаква история, измислица, роман, как ни е удобно- така да си го пишеме. Както са си документите, така са и публикувани. Ами нашият съюз на македонските орагнизации издаде тая брошурка (“Погромът на македонските бежански организации”- бел. наша), вие я имате.

Т. Г.: Да, да, да. Писахме во вестникот за нея.

Хр. Матов: Аз трябва да ви кажа, че в тази брошурка се съдържат няколко основни документа и основната позиция по македонския проблем. Защо има проблем во България, където, тука, има ВМРО, не знам какво си, а защо съществува проблем? Защо съществува същият проблем во Македония, където ВМРО-то е на власт? Да ви кажа, проблематиката идва от непълнотата на историческата истина, с която си служат и към която се отнасят и управляващите во Македония, и управляващите во България. Защо ги е страх и срам от това, с което те трябва да се гордеят? Е, сега, ти си стружанче. Чул ли си ти за албано- македонското въстание тринайста (1913 г.- бел. наша) година?

Т. Г.: За това имахме въпрос.

Хр. Матов: Ще ви кажа. Сега наскоро говорих с един от факторите на държавата Македония, който е историчар и го питах: “Кажи ми ти нещо за въстанието тринайста година.” “Абе, колегата еди- кой си писа нещо.” “Абе- викам- то е пет пъти по- големо от Илинденското въстание.” Ако Илинденското въстание освободи Цер и Крушево, албано- българското въстание освободи девет околии, изгони сърбите, сръбските войски ги натика чак во Белград. Тогава се създаде първото македонско правителство. Кой го споменава това нещо? После като говорим за дейците- знаят Яне Сандански, Гьорче Петров и Гоце Делчев. Абе, от татка ми знам: “Най- големиот- вика- беше Стариот, Даме Груев.” Човекът со най- големо реално положение и заслуга и за създаване на организацията, и за развиване на цялата революционна дейност. Па не дай си боже да се спомене името на Милан Матов или Ристо Матов. Тия ги третират като михайловисти. Абе, Ристо Матов умре преди Иван Михайлов да дойде во организацията. Милан Матов пък беше начело на оная помирителна комисия, която помиряваше хората на Иван Михайлов със старите войводи, с протогеровисти, с всекакви там, които имаше. Той като стар комита седна и му викаше.... За него Ванчо беше, не беше Иван Михайлов. Абе, аз осемдесет и седма година се видех с него во Рим. Разговарях. Той с такова отношение към татко ми- все едно, че аз трябва да ви кажа, по- голем брат да ми беше. Не мога да си кривя душата сега.

За бежанските братства

Какво се получава след това? Беше ВМРО. Разтуриха го тридесет и четвърта година, сърбоманският преврат во България 1934 година, звенарите. Останаха организациите на бежанците, ама организациите на бежанците не са измислица, некои да са се събрали, тройца като нас да седнат да умуват що да праиме. А то си е естествен продукт на историческото развитие. Хората бегаха оттам (Македония- бел. наша) и като идваха тука малко да си потушат мъката за роден край, и тука да си създадат сдружение, братство, в което да си помагат в трудните моменти. И тия братства са още от първото въстание. България не беше освободена, не беше Третото българско царство. Кресненското въстание е 1876 година (става въпрос за въстанието избухнало спонтанно в Кресненско малко след Априлската епопея- бел. наша) България се освобождава 1878 г. Ами, тогава е първото братство, създадено тука, во България

В.: Аз знам, че много са помагали. Например от баба ми, когато е починал дядо ми, знам, че “Свети Кирил и Методи”, дружеството й е дало пари за погребение...

Хр. Матов: Виж сега какво. Те, понеже едни от бежанците прокопсаха, други закъсаха...

В.: Така е, да.

Хр. Матов: Богатите не си жалеха парите, па имаше кой да ги фати за ушите и да им каже: “Като имаш, ще даваш. Хората нема що да ядат, нема що да правят. Децата да си гледаме.” Во България имаше 700 братства. Ей, момчета, 700 братства. Сега нема толкова партийни организации реални. Тия 700 братства се грижеха помежду си, допълваха грижата на държавата. Тя не беше достатъчна и те сами се грижеха за себе си. После те не направиха само братства, те си направиха свои кооперации, изградиха сиропиталища. На децата им умираха родителите, кой да ги гледа? Държавата ги гледа, ама защо по- заможните да... Тука имаше сиропиталище “Битоля”. Сиропиталище “Битоля” е днеска банка зад хотел “Родина”, на четири етажа банка. Но айде ще говориме за това по- нататъка. Но братствата направиха македонска народна банка, македонска кооперативна банка. Те даваха пари без лихва на бежанците. Държавата отделно им даваше такива, но те сами си помагаха на себе си. В тех като отидеха (в братствата- бел. наша), пееха песни от роден край, там си честваха празниците, там си честваха мъките и радостта, било погребение, било сватби, кръщенки. Ами аз си спомням. Аз съм отрасъл в средата на стружкото братство. Стружкото братство беше много големо тука во София. Да ви кажа, като се събирахме, все ходехме горе, над Княжево ни водеха. Там се събираха по 200- 300 души, кой каквото имаше слагаше, седнехме, пееха се песни, играеха се хора, децата скачахме, играехме- това беше. Когато на некой му се случеше нещо лошо, колкото можеха тия хора късаха от залъка и помагаха на своите. Така че братствата не са измислици, а са историческа и социална последица от освободителните борби, които се водеха во Македония. Да си бъдеме наясно. И когато разтуриха със закон тридесет и четвърта година Вътрешната революционна македонска организация, тогава останаха братствата. Те не започнаха да вършат революционна работа. Те засилиха своята благотворителна, културна, социална и всякаква друга дейност. Те беха... Основната им задача беше да не забравим роден край. Така беше. Аз да ти кажа немаше жена тука, която да немаше носия от Македония. Ама не тука съшити, а пренесени оттам. А колко деца, стари хора измреха по пътя от Македония, докато дойдат тука, като бегаха от турци, от сърби, от гърци. Те посяха пътищата от Македония, докато дойдат тука да могат да се заселят.

Политиката на Коминтерна и погромът на братствата

Какво стана с македонските братства? Сега ги нема. Защо ги нема? Защото, като стана 9 септември (1944 г.- бел. наша) тука, во София, комунистите дойдоха на власт и рекоха: “Македонците са фашисти, михайловисти и не знам що си.” Но не ги закачаха, отначало не ги пипнаха две години. Тръганаха по другия път- да ги карат да се наричат, че те не са българи, а са македонисти. Тезата на Коминтерна, тезата на Стоян Новакович и Цвиич, сръбската теза примесена с Коминтерна. Те вемнаха. Обаче ония старци беха печени, сега да ви кажа не беха кокошкари като нас. Ти му викаш, а той: “Абе, яз съм си- вика- македонец, па немам разлика со бугарете. Тука съм и сега, и по- рано сърце ми е било тука. Яз защо бегах тука? Що не бегах- вика- во Ромъния, во Сърбия, що не бегах во Гърция, що не бегах во...” Во Албания има много люде бегани, но те бегат икономически, не политически във връзка с въстанията, които станаха. И тогава се възприе другиот курс. Дойдеха от Македония учители и инструктори по македонизъм, ги пущиха во Пиринският край да ги правят: “Ние не сме никакви бугари, ние сме на Александър Македонски внуци”. Абе, бъди си раат, нека си биде Александър Македонски и кой да е, но ти си внук на Сандре, а Сандре беше четник во организацията на ВМРО!!! Или както ти ми казваш, татко ми е бил, ето го, еди-какъв си с еди-кой си е бил во четата на... Ама хората сами си го създадоха, то не е писана, а направо създадена история. Тая история, що я направиха нашите старци, като имам предвид, че сега аз съм на осемдесет и четири години, аз ти говоря за тия, що сега требва да са на триста години. Аз горе- доле го засекох времето, кога татко ми ослепе со двете очи. Тридесет и четвърта година со двете очи ослепе со перде, кое не узреваше. Той беше си терзия, шивач по професия. Работеше, но като спре со тоа, а аз бех на десет години и почнах да го водя да се среща со приятелите си. Аз, затоа от такова дете, като клекнех там, аз нищо не разбирах. Тогава що ми влизало на мене во главата, що си говорят те по македонски работи, аз нищо не им знаех, не им разбирах. Но тогава ги виждах що за люде са. Те беха семпли хора, чисти хора. Хора... Абе, как никой от тех не беше пияница да... Си запазиха духът. На сегашният ректор на Софийският университет, на Биолчев, чичо му Илия Биолчев, битолски войвода, нема да го забравя, со бела къдрава коса, убав човек. Виж, той единствен, като дойдеше при татко, му викаше: “Милане, ай от убавата ракия едно чавче”, не повече, си палеше цигарата и почнеха... Моята майка не е македонка. Тя е тука, от Шоплука, до Перник едно село Църква. Тя по професия беше зъболекарка. Тя ни хранеше, тя ни переше, тя ни готвеше, тя- всичко. Добре, че като ослепе татко не излезохме на улицата, дето се вика. Тя, като й дойдеше дотука от тия приказки за Македония, все му викаше: “Аман, бре, Милане, стига с тая твоя Македония, бре! Ставаш, легаш, заспиваш, сънуваш, все со Македония. Айде сега, стига.” Но така си беше. Така беха скроени, така беха напомпани. И що стана с техните организации, не тая революционната, а тия- братствата. Братствата... Четиридесет и шеста година се опитаха да правят събрания по братствата да се саморазтурят. Не можаха, навсякъде отхвърлиха тоя вот.

В.: Ама това- комунистите?

Хр. Матов: Комунистите, де. След това четиридесет и седма година, ето тука е дадено (“Погромът на македонските бежански организации”- бел. наша) оригиналното писмо на Македонската комунистическа партия, с което искат да се разтурят македонските братства, защото били фашистки, михайловистки, не знам какво си и всичките документи и имоти да се прехвърлят на Скопие, без да сочат кой и как. Но не ставаше така лесно, защото да си кажеме участието на хората от Македония в българският стопански, културен и политически живот беше много широко, много активно. Имаше и министри, и министър- председатели, и всекакви все от Македония. Абе, македонец като си, ти нема да му сваляш капа на всеки, хващаш се- вършиш работа. Това нещо, това големо завземане на живота на държавата от страна на бежанците и техните потомци респектираше ония, които беха тръгнали со лека ръка да заметат какво има македонско- дай да го махнеме. Тогава вече и от Москва дадоха зор, и оттука, и Коминтерна излезе със становище. И Коминтерна като взима становище, нашите другари тука нема какво да правят- айде. Решават, в периода 50- 53 година прекратяват 700 братства. Те 700 не прекратяват, те прекратяват само тия, които са имали фирмени дела и регистрирани в съда. Ето ги, тука са 63 братства, има во София, от които 36 са юридически лица, регистирани. Само во София. А во цялата страна са 700, от които близо 200 са юридически лица. Те са имали свои имоти, все по нещо – дюкян за клуб, место, за да направят нещо, по некой имот са взимали и така нататък. Во София, във Варна, во Пловдив са направили македонски домове, големи. Във Варна, ако сте ходили, в центъра на Варна до катедралата има голем македонски дом. Тука знаете македонският дом на “Пиротска” и “Вашингтон”. И тогава се получава една друга криза. Сега, държавата разтуря носителите на тия права- братствата, закри ги като правни субекти. Обаче кой да ги приеме? И тогава създават дружество “Гоце Делчев” и Съюз на македонските културно- просветни дружества. И какъв куриоз се получава? Например тука (“Погромът на македонските бежански организации”- бел. наша) е даден указът, с който... Чакай да го намеря... Ето! С този указ петдесет и първа година во Държавен вестник имуществата на македонските братства се дават на дружество “Гоце Делчев”, създадено петдесета година и на Съюза на македонските културно- просветни дружества, който възниква чак петдесет и трета. Значи петдесет и първа година той не е съществувал, но на него му се дават всичките тия имоти, включително и македонският дом. Но дали що дали, след това ги прехвърлиха към ОФ (Отечественият фронт- бел. наша), след това не знам какво стана...

Отново за историята

Т. Г.: Общо во Македония... Това искахме да ви питаме. Защо се премълчава и в Македония това въстание (албано-българското въстание 1913 г.- бел. наша), след като е било толкова голямо?

В.: То не пише никъде в учебници...

Т. Г.: Никъде во учебници...

Хр. Матов: Абе, знам бе, брате, че го нема никъде. И аз си задавам въпроса...

Т. Г.: Коя е причината?

Хр. Матов: ... що за криворазбрана... Ама тогава е първото македонско правителство! Айде да оставиме всичко друго. Во Дебър го правят. Албанци и македонци правят първото македонско правителство. Ами моят баща е главнокомандващ тогава. Ама защо го премълчават?! Премълчават го, защото хората во Македония не знаят как да използват тоя въпрос. И албанците го премълчават, и македонското правителство го премълчава. Аз поставям въпросът и на албанци: “Що мълчите, бе?” Това... Баща ми идва с чета от Елбасан во Дебър и оттам за Струга и Охрид, със сто души албанци. Само двама българи има, само двама македонци. Всичко друго е албанци. И вика: “Половината от тех беха тия що ме гонеха, ако ме беха фатили преди въстанието, немаше да остане от мене нищо.”

За албанският проблем и българо- македонските взаимоотношения

В.: Е, добро. Можен ли е сега соживот со албанците во Македония? Обща държава?

Хр. Матов: Според мен при добро желание от двете страни. На вас албанците... Косоварите ви бъркат. Местните албанци, които не половината, а три четвърти са турци, а не са албанци. Во Струга имаше турска маала, бе, момче. Турска маала! Не е имало никога албанска маала. Колко албанци имаше? Неколко бозаджии и сладкари. Всичко друго беха турци. Една част се изселиха, другата част се стопиха.

В.: Во Втората светска война, кога влиза Струга во италианската зона, тогава идват.

Хр. Матов: Да! Тогава идват. Много на глед е безвредно властването на италианците, щото те нищо не правят за едно или друго. Но допускат идването на тия, икономическите революционери на албанците. Но защо сега Струга да се жертва?! Струга минава в албанският хинтерланд. Как? Със селата. Селата нека си одат тамо, но Струга си е Струга, бе!

Т. Г.: Сега за пръв път имат и кмет албанец.

Хр. Матов: Къде?! Во Струга?! То вече... Що да ти кажа. И тука пълномощният министър е исто партизански командир по албанска линия. Ами... Ама и България що прави? На мен не ми трябва дипломат да е гъвкав, да е учтив. На мен ми трябва дипломат, който да има сърце към Македония. Без това сърце към Македония ти не можеш нищо да направиш. Ти нема да простиш, ти ще се озлобиш и нема да разбереш верния път.

Абе, видите що бе- моите са си мои, бе. Ние сме си от една кръв. Аз не можем душата да си дерем и да викам: “Тоя е от една нация...” Ами дедо ми, извинете, но вие сте момчета, со едни ташаци е правил пет вида нации! Во нашата фамилия има и сърби, и власи, и македонци, които казват, че “немат нищо общо со бугарете”, има и неколко, двама- трима, които викат, че “Ние сме бугари” и не знам що си... И като ги преброиш, що се получава? От едни ташаци пет вида нации. Това е глупост! Всичко е едно во тия деца. И тоя що е служил во югославската армия, и тоя що е служил во УДБА са ми от фамилията. Срам, не срам- мое дете. Но то не ме кара да си плюя на кръвта, от която и аз съм излезал. Може ли това нещо?

За Петър Чаулев и кръвопролитията във ВМРО

В.: Да се вратиме на историята. Сакам да питам...

Хр. Матов: Казвайте сега що има?!

В.: Мисли се, дека ако Милан Матов е влезнал во ЦК на ВМРО вместо...

Т. Г.: Петър Чаулев

В.:... Петър Чаулев, немало да има такава кръвопролитба после.

Хр. Матов: Види що, аз не мога да засегна този въпрос, но баща ми никой друг човек не кълне толкова, колкото Петър Чаулев. Петър Чаулев е от тоските, албанец е по произход, от тоските во Охрид е. Той влиза под кожата на Тодор Александров, влиза под кожата на други, на Протогеров- е охригянин- влиза под кожата. Чрез Протогеров Петър Чаулев прави своята кариера во ВМРО. Той стига дотам... Баща ми го хваща като председател на Битолският революционен окръг- Чаулев е охридски войвода- хваща го с убийство на една учителка от района на Охрид, която е забременяла от него. Е, че, вулгарни неща!!! Не се касае – ти да мислиш по един начин, той да мисли по друг! След това те пленяват Христо... а, Милан Матов и той по един специален начин бега. Ей в тая книжка (Спомените на Милан Матов, “Най комитата разказва”- бел. наша) той описва как е избегал от хората на Петър Чаулев. И докато се стига до истината, че Петър Чаулев е съветски шпионин. 24-та година го хващат, когато плаща парите!!!

И сега какво правят нашите историци? Я, ти си по- млад, стани! Вземи ги тия двата тома!

В.: Тия?

Хр. Матов: Тия, да. Ето го сега, гледайте го- “БКП, Коминтерна и Македонският въпрос”. Двата тома са към 1500 страници. Сега, аз, който се интересувам и занимавам, с голема мъка работя. Защо? Те са ценни документи. Но това са документи за историчари- ей както си ти! Да почнеш да учиш история. Но тука 98 % от това, което е напечатано са партийни документи, в които се говори какво казал Георги Димитров, какво казал Васил Коларов, какво казал еди-кой си и така нататъка. Аз немам нищо против, но заглавието да не е такова. Когато издаваш книжка, направи книжка, която да могат да я четат хората и да разберат, без да лъжеш, без да изкривяваш историята, но в рамките на 40- 50 страници. Публицистика! Хората нищо не знаят!!! Като дам това на некой от Македония, той нема да го чете- ще го хвърли. Нема откъде да четат! Защо аз да го упреквам, че той криво говори, че той криво разсъждава? Ами той не знае! Във вашите учебници по история нема нищо, бе, деца! Нищо нема!

Ами сега, на 3 ноември, сегашният министър на външните работи на Македония Милошевски дойде тука и аз не знаех, и отишъл на гроба на баща ми и на чичо ми, и се поклонил, и поднесъл венец. Научих го от моите от Струга, изпратиха ми изрезки от тамошните вестници...

В.: И тука го имаше в новините и вестниците...

Хр. Матов: Не че е ходил на гроба на гроба на Милан Матов и Христо Матов. Ходил е на гроба на Гьорче Петров, на Яворов, но не споменават Христо Матов и Милан Матов. Не ги споменават тука. Разберете го и това е едно чудо неразбрано! Това ви го казвам. Ами той, ако не приеме да... Там го критикуваха Милошевски, как си е позволил да реабилитира Христо Матов?! Абе, Ристо Матов не се нуждае от реабилитация. Христо Матов се нуждае да го познаваш, пък тогава да го псуваш. А не да го псуваш първо, пък после да викаш такъв е...

За реабилитацията на историческите личности в Македония

Т. Г.: Това искахме- за реабилитирането да ви питаме. Питай го...

Хр. Матов: Да. Аз требва да ви кажа, че, моите уважения сега, Христо Матов заедно със доктор Татарчев малко не приемат реформите на Тодор Александров и на Протогеров. Те ги третират не толкова като революционери, колкото като хора, които контрактуват со властта и гонят политически цели. Абе, те са революционери и доктор Татарчев и Христо Матов. Те, ако.. Христо Матов е сакат. Той не може да ходи. Той е с железа в двата крака. Той от мъка... Него го пращат чиновник за специални поръчки во Скопие. На него не му се дава достъп нито до никаква ръководна работа да му се чуе думата. Той много тежко приема това и приема отделно погрома, който настъпва в Първата световна война. И Христо Матов перкулясва.

В.: Вие викахте дека проблемът е, че не се споредява историята между българи и македонци. Сега видите що става со Тодор Александров во Македония. Това сакаме да питаме...

Т. Г.: Тодор Александров сега, в момента, се връща в македонската история...

Хр. Матов: Е, нищо, много хубаво.

Т. Г.: По- рано “бугарофил”, “бугараш” ... А сега вече е голем македонец!

Хр. Матов: Сега, това е! Така го правят. Правилно сега. Техна си работа. Те са го псували, те сега ще го фалят. Сметам, че и едното не е съвсем точно, и другото не е съвсем точно....

В.: Ама да не му подменят думите пак?

Хр. Матов: А, сега не.

Т. Г.: А що мислите за Ванчо Михайлов- дали ще стане истото... същото?

Хр. Матов: Сега, аз Тодор Александров не го заварих, защото, когато аз съм се родил, него го убиват. Аз от него никакво впечатление немам. Имам впечатление от неговата дъщеря- Мария Коева. С нея и съпруга й се познавахме.

Сега, да ви кажа со всичко могат да се гаврят и со чичо ми, и со татко ми, и со всеки могат да се гаврят! Въпросът е не да се гавриме, а въпросът е да ги дадеме големи, малки, да ги дадеме во техната светлина. Сега у нас, например, со тоя Сандански да ви кажа, на мене ми се повдига от тоя човек. Сандански е човек со неясно политическо поведение. Ами къде са парите от отвличането на мис Стоун? Къде са 14 000 английски лири? Вижда ги Гоце Делчев во ресторант “Батенберг”, во хотел “Батенберг”, дава по нещо той на другите и оттам изчезват. Къде са 14 000 за отвличането на мис Стоун? Ама не е само това. Защо убива Сарафов и Гарванов? Той е щял да убие и чичо ми!!! Той по едно чудо се е върнал, не е отишъл на срещата. И на него е щял да му тегли куршума Паница! Защо убива Михаил Даев? Един честен войвода, чуден! Съмнява се, че го изпратил не знам кой си него да го убива. Глупости!

За Иван “Ванче” Михайлов и архивата на ВМРО

Т. Г.: Нещо за Ванчо Михайлов исках да питам...

Хр. Матов: Сега, за Ванчо Михайлов... Аз два пъти го видех. Един път жив и един път умрял. 87- ма година- това време. Значи точно преди 10 години (очевидно Матов се обърка. Искаше да каже преди 20 години/ 1987 г.- бел. наша), април месец 87- ма година аз отидох во Рим. Какъв ми беше формалният повод и възможност да отида во Рим? Аз работих 30 години в системата на Централният коперативен съюз като юрист на неговата ревизионна дирекция. Пенсионирах се 84-та година. И тогава искаха да ми дадат некакви медали, парични премии за дълга служба. И аз казах... Тогавашният председател беше бившият секретар на БКП Иван Пръмов. Моите уважения, комунист беше, но аз не мога да се оплача от него, държеше се много коректно, работлив, честен, почтен човек беше. И ми вика: “Матов, какво искаш сега? Да ти дам парична награда, брошка да ти дам?” и такива работи. “Не- викам- ако се роди некакво дело за Италия, за Рим, искам да отида да се видя с мои две млечни сестри, имам во Рим, които не съм ги видел от деца.” Те са мои връстници, дъщери са на Наум Асенков, мой първи братовчед, на татко от сестра син, който е отговарял за ВМРО в Европа и е работил во Рим, во българската легация- Мимоза и Беба. А майка ми ме е родила на 42 години. Не е имала млеко да ме кърми и техната майка, леля Криса, ме е кърмила. Един вид те са ми млечни сестри, от едно млеко сме сукали. Аз исках да ги видя и едновременно с това имах предвид, понеже Иван Михайлов е там, да се видя и со него и да седнеме на един разговор. Отидох аз там... А, 87-ма година се откри възможност, дело се получи и тогава Пръмов ме извика. “Матов, има дело за Рим, искаш, бехме говорили.” “Разбира се, че искам.” И ме командироваха за три дена, аз стоях 30 дена. Но три дена си ползвах пътя и командировката, другото време на мои разноски, дет се вика, изкарах там и на гости бех, и прочие. Тогава се видех со Иван Михайлов. Два дни- един вторник и един четвъртък, седмицата преди да си замина. Той дойде при моите. Защото моите- големата, която е моя връстница, Мимоза беше работила со... Как се казваше тоя?... Борислав Иванов, един от помощниците на Иван Михайлов. Борислав Иванов, който умре след това во Канада. По петия том. Те редактираха, правеха, струваха и така нататък. Петият том те го създадоха. Тя немаше доверие на хората, при които живееше Иван Михайлов. Сега, това дали беха женски истории, или некаква истина имаше в тия работи- не знам. Но той дойде со Вида Попова вкъщи. Два часа дойде, девет си отиде. Сега, аз в събота пътувах, това беше вторник, в четвъртък пак дойде Иван Михайлов, пак от два до девет. Е, моите уважения сега, аз за пръв път го видех човека. Един дребен старец, такъв спечен, но тябва да ви кажа разговорът... Той ме прие все едно съм му син. Значи аз не мога да си кривя душата. От него имам тия неговите, томовете. Не тия дето ги издаваха тука, а задграничното издание. Той ми викаше: “Да ти ги надпиша?” Не посмех, честна дума сега. Да се върна во България со посвещение от Иван Михайлов не ми отбиваше. Сега не се правим на герой. Страх ме беше. Но създадоха се много хубави отношения. Мене ме интересуваше един въпрос. Къде е архивата на ВМРО?! Тая архива, която доктор Татарчев, който живееше с жена си в град Торино, е носил, като е пътувал оттука за Италия. Предполагаше се, че големата част от нея е дал на Иван Михайлов. И после се породиха различните легенди. Една част твърдят, че е във Ватикана, трети во некакъв манастир, четвърти- на некакви негови приятели и така нататък. Но след това при мене идваха... Тая ... Благуна Попова. Балгуна, която е сестра на Вида Попова, тука тя следваше. Аз не я знаех. Имаше неоправени сметки- да й помогна в отношенията с хората. Аз не можах много да й помогна, но дойде и братът на Иван Михайлов- дедо Таси, Атанас Михайлов. Той дойде при мене и се случи така, че на 5 септември 90- та година всичките от македонският дом беха заминали на конгрес на МПО во Канада, во Торонто. И бехме тука останали аз и професор Петър Шапкарев. И от Рим се обади Вида Попова да ни каже на 5 септември, че е умрел Иван Михайлов в 9 часа сутринта. Тя се обади към 11 (часа- бел. наша). Аз бех во македонският дом. Петър Шапкарев вика: “Сега какво ще правим? Къде ще го погребваме?” Тогава беха избрали за президент тука Желю Желев. Обадих се аз на Желю Желев, прие ни човекът. Отидохме при него и поставихме въпросът: “Имате ли нещо против, ако се наложи тука, во София, да погребем Иван Михайлов?” Той каза: “Аз следобед имам заседание со партиите от 2 часа. Към 4 часа ще ви се обадя.” И 4 часа се обади: “Немаме никакво възражение” и прочие. Но междувременно от Америка се обадиха, там- ръководството на организацията и казаха, че те са взели решение да бъде погребан при жена му, при Менча Кърничева, во едно гробище на 30 километра от Рим. И отпадна тоя въпрос, но възникна въпросът: “Кой ще ходи на погребението?” Петър Шапкарев беше на сегашните мои години, осемдесет и неколко години. Вика: “Христо, тръгвай ти.” И тогава аз, братът на Иван Михайлов и Ангел Димитров, който беше преди тоя, генералът, който е сега во Скопие, който беше посланик во Скопие. Не преди него... По- предишен, преди него беше Александър Йорданов, преди Александър Йорданов беше Ангел Димитров. Той беше председател на фондация “13 века България”, доверен човек на Желю Желев. И така качихме се на самолета...

Т. Г.: А Гоцев?

Хр. Матов: Кой?

Т. Г.: А Гоцев не беше?

В.: Професор Гоцев

Хр. Матов: Гоцев- нема. Те всичките беха во Америка. Бе, никой немаше. Само ние бехме от България- тримата. Даже аз и Ангел Димитров, а дедо Таси имаше неприятности. Като отивахме нататък, той ми каза: “Христо...”. А брат му, Иван Михайлов, ходеше винаги по риза и жилетка. И в жилетката си той държи ключовете на една бела кантонерка, която седи в неговата стая. Там са неговите архиви. Като отидохме след погребението, каниха ни на обед во дома му- никаква бела кантонерка немаше.

В.: И не се знае къде е?

Т. Г.: Сега, во моментов?

Хр. Матов: Аз, като се върнах тука, си позволих да споделя со хората и викам: “Дайте да скочиме до там, какво е останало да приберем да не изчезне.” Нищо не стана.

Иван Михайлов... Но моите срещи со Иван Михайлов аз съм ги описал във... тогава веднага като се върнах- при ония положения 87-ма година. А на погребението аз занесох българското и македонското знаме и со двете знамена завих ковчега на Иван Михайлов. Това беше!

Т. Г.: Македонското? Мислам...

Хр. Матов: Не тия звездите. Онова- македонското на ВМРО. Само на ВМРО. Ами аз държавните знамена не ги...



За историята и младото поколение македонци

Т. Г.: Друго сега сакаме да ви питаме.

Хр. Матов: Казвайте!

Т. Г.: Какво бихте казали на младото поколение македонци, които мислят, че Милан и Христо Матов са се борили срещу българската пропаганда?

Хр. Матов: Е, не! Не, е! Това за пръв път...

В.: Ама така се учи во Македония.

Т. Г.: Во Македония се учи, че Христо Матов...

Хр. Матов: Не, не, не... Моля ви се! Това е... Ето, аз ви давам съчиненията на Христо Матов, давам ви и спомените на Милан Матов! Четете ги, какво намерите там- ще видите какво...

Т. Г.: Не, защото македонските...

Хр. Матов: Виж какво... Те имат критично отношение. Те и двамата не премълчават. Например има една статия от Христо Матов “Българска народна измена”. Това, когато България не помогна на въстанието, на другите действия, на всичко това. Ами брошурата на този, на Христо Матов “Пропуснати случаи”- той пише седем случая, когато България така да си мръднеше пръста Македония щеше да се освободи. Това...

В.: А другите?

Хр. Матов: Кое?

В.: На Балканите. Сърбия, Гърция...

Хр. Матов: Абе, той обяснява защо. Турция е била оклекала, Гърция и Сърбия били смачкани от некакви войни, които водели. Ще го намерите во тая книга “Пропуснатите случаи”. Тя е брошура от 20 страници. Нема такова нещо сега!!! Аз немам политическа позиция и требва да ви кажа, че в никакъв случай досега, доколкото познавам творчеството на баща ми и на чичо ми, те никога не са ругали България! Никога!!! Те не са ругали и Сърбия, и Турция не са ругали. Те са се борили за свободата на Македония.

В.: Това ни е ясно на нас. Обаче в Македония пропагандата така поставя...

Хр. Матов: Абе, знам бе, брате!

Т. Г.: Аз съм учил история... Во историческите учебници во Македония го пише Христо Матов като основател на ВМРО, но пише, че...

Хр. Матов: Той не е основател на ВМРО. ВМРО се основава 93- та година (1893 г.- бел наша), Христо Матов тогава е още студент тука. Отива во Серес като директор на педагогическото училище. Там се залюбва, единствената любов на Христо Матов е една... Каква беше тя? Щипянка ли? Не, велешанка! Весела! Това му е любовта на Ристо Матов. Обаче отиват Даме Груев и Иван Хаджиниколов, посвещават го в организацията, той тегли майната на любовта и вече се свършва цялата... Така са мрели и живели...

Т. Г.: Много студенти от Македония ще го четат вестникот...

Хр. Матов: Е, добре де. Ето ви. Аз ви давам материалите. Ето го и Ристо Матов, ето го и Милан Матов.

В.: Аз искам да питам за това. Издавани ли са спомените на Милан Матов в Македония?

Хр. Матов: На Милан Матов в Македония един инициативен комитет начело с Александър Лепавцов издадоха 500 броя от това нещо (“Най комитата разказва”- бел. наша).

В.: А, значи са издавани. Защото гледахме, че са цитирани по разни сайтове в Македония и се чудехме...

Т. Г.: На интернет е цитирана книгата во сайтот на Македонската православна църква.

Хр. Матов: Възможно е, възможно е. Но казвам ви го с чиста съвест, съсем спокойно. Христо Матов издава вестник “Санстефанска България” 1896 година...

Т. Г.: Да, то ни е нас ясно, ама за сегашните, дето ще четат сега вестника...

Хр. Матов: Аз затова ви казвам- нека хората първо да прочетат това и това. Има една друга книга, която се изчерпи, която сега ще излезе второто издание- “Мълчаливецът от Струга”. Тя е ... Аз съм я писал въз основа на документите на Христо Матов. Тя е нещо като история, свързана със Струга, со всичко това. Аз, като излезе, ще ви дам. Аз също нема да я продавам и аз чрез вас разчитам най- много да отиде во ръцете на млади хора да четат, и за Македония искам да пратя.

Христо и Милан Матови през 1921 г.

Хр. Матов: Но требва да ви кажа, че нема такова нещо! Тука има една статия от татко ми, в която упреква. Когато Христо Матов се разболява, той се обръща към Тодор Александров и му иска пари да бъде пратен на лечение, на санаториум, нещо не знам що си, и той му отказва. И татко пише: “Тогава в организацията имаше 20 000 000, а не се дадоха пари Христо Матов да постъпи в санаториум.” Сега, това, ако го приемат, че е критика, критика е, но не е отричане нито на Тодор, нито на историята. Има една тука (“Най комитата разказва”- бел. наша) “Как се губим ние българите”. Тука разказите на един стар овчар, който среща баща ми и почва да го псува: “Абе, какви сте шупелци това даскалите, бре. Вие загубихте всичко, бе. Вие така...” “Ето- вика- как Груйо ми вика на мене и ми изтегли ушите, как се губим ние, българите”. Сега, но нема такова нещо! А, кажи го де... Когато се обявява Илинденското въстание, Христо Матов е задграничен представител тука. Той отива при Рачо Петров да го приеме. Оня не го приема, защото изтекло работното време. Се вдига и повече не се мерка при него. Тогава, на другия ден, когато той отива, поканени са журналистите всичките во университета, за да кажат какво става во Македония. Тогава пращат специални пратеници, Матов му казва: “Чакай да си свършим тука работата. Министър- председателят нека почака.” Христо Матов не е стъпил при Фердинанд. Само доктор Татарчев е влизал при Фердинанд. Той не е. Той го е считал за... Ами в книгата му, която той пише, тая- “Пропуснати случаи”, той пише за Фердинанд: “Нема по- голем пропускач на националните интереси от Ферчо.” Той Ферчо го нарича! Това е на него. И той го интернира! Фердинанд интернира Матов, 10-та (1910 г.- бел. наша) година чак в Париж бега.

Т. Г.: Не, въпросът ми беше щото в Македония нели Гоце Делчев и всичките- македонци антични. И сега примерно много македонисти, студенти тука млади, дето ще читат вестника, те имат представа за Христо Матов като македонец, който мислят, че е от Александър Македонски...

Хр. Матов: Глупости!!! Абе, не бе! Виж какво, бе... На Христо Матов кой му е учителят по история? Неговият дедо Кочо, дедо Кочо Асигяур. Той го е учил що е и какво е! той не е имал даскал, който да го учи. Сега, и после животът му е бил такъв. Той как да ви кажа... Живял е при страшна мизерия...

Т. Г.: Искам да ви питам сега е много популарно така в Македония внучката на Гоце Делчев... Не знам дали я знаете?

Хр. Матов: Не, не. Не я знам.

Т. Г.: Тя мислам... Нейното мнение се променя. Тя казваше, че Гоце Делчев е македонец...

Хр. Матов: Ама всички са македонци...

Т. Г.: Не, ама во друг смисъл македонец...

Хр. Матов: Е, сега во модерниот смисъл, коминтерновският...

Т. Г.: Кое я кара да го твърди това? Тя беше во Охрид, во болница некаква...

Хр. Матов: Сега що да ти кажам... Това са едни малко медийни спекулации. Но що мисли тая жена, аз не знам. Що сака- то да мисли. Аз мога да кажам, то що аз мислим. А аз що мисля...

Т. Г.: Се сещате за коя говоря? Внучка на Гоце Делчев.

Хр. Матов: А, може. Ни съм я чул, ни съм я видял...

За иднината на Македония и българо- македонските отношения

В.: Аз сакам да питам- как я виждате иднината на Македония? Какво ще пожелаете на македонците оттука нататъка?

Хр. Матов: Сега, аз едно що не ми бендисва на мене во относите между България и Македония, то е тоя антигонизъм. И оттам и оттука. То не бива да е. Аз никога нема да намразам моите во Струга. Никога!!! Никога!!! Тия са си. Една кръв сме, един род сме. И тия полека лека ще им дойде умът в главата. То не може... Аз можем да се съглася на некакъв компромис, ама компромис не со факти, а со време, со редакция, со нещо. Ама во никакъв случай со то що е!

Аз например не ми бендисва това, че во Македония гърци, турци, китайци дойдоха, направиха инвестиции, во Македония нема един лев българска инвестиция.

В.: Да, това е жалко...

Хр. Матов: Бе, никаква икономическа връзка немаме. Това е нещо ужасно.

В.: Има, но са малце. 12 000 000 за миналата година.

Хр. Матов: Ах, това са глупости! Това са оборотни средства! Това не са инвестиции. Това са пари, вложени, за да търгуват, за да работят. То не е инвестиция! Инвестиция е да отиде да поарчи за съоръжения, за нещо да е направил. Нема го. Ние тука ядеме македонски ябълки, македонски домати, ама не знаеме, оти са македонски. Не знаеме, оти са македонски. И требва да ви кажам, аз първото нещо що ми е гайле, е нека да се знае то, що е истина. Каква сака да биде тая истина! Но да се разбереме по опорните точки! Александър Македонски никакъв не ми е на мене! Много е далечен. Аз стигам до прадедо ми. По нататък требва да измислям, да се правим на шутрък, че тоя ми е такъв, оня ми е некакъв...

В.: Ама аз това го кажувах на едно момче от Македония. А той- не...

Хр. Матов: Е, убаво де сега...

В.: Аз го питам: “Знаеш ли си ги дедовците до Александър?”. А той- не! “Александър, та Александър”

Хр. Матов: Моля ви се! Александър Македонски... Ти гледай сега, за Александър Македонски борбата е от страна на гърците. Те казват, че македонците са гърци. Те отричат името македонци.

В.: Ама и Гърция е по- напорна към тех.

Хр. Матов: Да, и те много, много влагат.

Т. Г.: А какво мислите за политиката на България спрямо българите во Македония?

Хр. Матов: Абсолютно неправилна. Тя не обръща никакво внимание на нашия основен проблем. Абсолютно неправилна! Най- вредното е да се ежиме, да се караме, а да не тръгнеме ръка за ръка.

Как да ти кажа... Аз като се срещна со журналисти от Скопие, те почват да викат: “Ама дали е така?” “Е, сега- викам,- какво да ти наливам во главата дали е така. Така ти го казвам, така е написано- ето го! Не съм историчар! Аз не казвам, че фактите са мои. Те са факти от хората, кои са ги създали.”

Т. Г.: След колко време мислите, че в Македония ще се знае истината?

Хр. Матов: Не знам, но...

Т. Г.:Щото еве сега Блаже Ристески...

Хр. Матов: Ех, мани го сега Блаже Ристески! Той е по- зле от мене! Аз трябва да ви кажа, че това е политически историк. Той не е историк, академичен историк! Съжалявам! Но да ви го кажам- со мъка ще си умрам! Со отворени очи! Това, що го правят, не е то, що требва да бъде!

Т. Г.: То истината винаги излиза накрая...

Хр. Матов: Е, ще излезе бе, деца, но вие ще я чуете, аз няма да я чуя!

Драги читателю,

Стремяхме се максимално да представим атмосферата на разговора и да не променяме изговора на нашия домакин. Надяваме се, че ти е било интересно.

Со Матов разговаряха Т.Г. и Ворце.

http://suzercatel.blogspot.com/2007/06/blog-post_16.html