Ч а с п о Б Ъ Л Г А Р И Я
Водещ: доц. д-р Пламен Павлов
гост: Димитър Тачев /потомък на Марко Цепенков/
Комитското Братсво
Преди 14 години
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
С.М.О. - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Регистриран по фирмено дело№ 5232/97 СГС
със седалище и адрес на управление:
София ул. Хр.Белчев 34 ЕИК 121629200
Съюзът на Македонските Организации е пряка обществена,социална , политическа и историческа последица от водените борби за свобода, обединение, за лично и национално достойнство. В съюза ни членуват, предимно български граждани и организации- с произход от Македония- потомци на онези, наши предци от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония, които сътвориха и дадоха знайни и незнайни жертви през героичната македонска борба, по време на Кресненско – Разложкото въстание, Съединението, епичното Илинденско Преображенското въстание, Охридско и Тиквешкото въстание, в Македоно-одринското опълчение, през масовото участие по време на Сръбско-Българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна Война, през първата и втората фаза на участието ни във Втората Световна война, през последвалите ги политически репресии заради своя патриотизъм и принципност за защита на майката-Родина и плеядата бежанци от поробена Македония. След 1944г. започна „мащабната и задълбочена” работа по изпълнение на директива на БКП в лицето на изтъкнатите функционери Христо Калайджиев, полковник Лев Главинчев, Евтим Георгиев, Георги Мадолев и други подобни. Онези, които не им се подчиниха, намериха покой в рововете край Добринище, Черната скала и още стотици братски гробове. Основна грижа бе и да се сформират специални организации, които да поемат представителството на бежанската маса, както и правата и имуществата на нежеланите бежански братства. Така възникнаха д-во „Гоце Делчев – София” и „Съюза на македонските културно-просветни дружества”. За да бъде проведена исканата радикална промяна се наложи и изменение на нормативната уредба, което стана със специалните разпоредби на Закона за лицата и семейството. Излезе и специално окръжно на Министерството на правосъдието, с което фирмените дела на бежанските организации бяха прехвърлени от областните в околийските съдилища, където заседават еднолични съдебни състави и се тръгна към съдебното унищожение на бежанските организации. Отговорникът за самото мероприятие – Христо Калайджиев, който бе и член на Президиума на Народното събрание осигури и издаването на специален Указ/4/, с който /преди още да е регистриран Съюза на македонските културно-просветни дружества и преди да бъдат съдебно заличени бежанските братства/ се даряват имуществата на бежанците на все още нерегистрирания съюз. Именно въз основа на резюлициите от съдебната разправа и на основание на скалъпения Указ от 1951 г. вече „подбрани наши хора” се снабдиха с нотариални актове и станаха „пълноправни собственици” на имотите, закупени с грошовете на бежанците от Македония – участници във въстанията, аферите, войните. Тази практика продължава и до днес. С течение на времето, тоталитарната власт наложи „необходимите промени” – да няма обществени дружества и всичко да се даде в пряко разпореждане на Отечествения фронт, което създаде допълнително и сериозно объркване. На мястото на Съюза на македонските културно-просветни дружества бе изграден политически клуб „Владимир Поптомов” със секции и начело с директор - полковник от ДС (Иван Караянев). За кадровото укрепване на тези щатни клубове и на техните прояви започнаха да прииждат подбрани комсомолски и научни кадри. В Македонския дом в София са внедрени избрани комсомолски кадри (Красимир Каракачанов от Русенско, Евгени Еков от Ловешко, Анатоли Величков от Благоевград и други). Те бяха доведени препоръчително от обкръжението на Пенчо Кубадински.
Отстранени бяха македонски общественици, които независимо от различните си политически убеждения взеха категорично и принципно отношение срещу проведения геноцид и мародерство спрямо обществените организации на македонските бежанци и изразиха това по различен начин.
Нашите задачи са културно-просветни и са насочени главно, както към тукашните потомци на бежанците от Македония, така и към онези, наши сънародници, които са извън пределите на Родината.
СМО е сдружение, което работи изключително и само в обществена полза и е регистрирано съгласно чл.45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел със седалище и адрес на управление: София ул. Хр.Белчев 34 София 1000 ЕИК 121629200, а също е регистрирано като такова в специалния регистър на Министерство на Правосъдието под №1
със седалище и адрес на управление:
София ул. Хр.Белчев 34 ЕИК 121629200
Съюзът на Македонските Организации е пряка обществена,социална , политическа и историческа последица от водените борби за свобода, обединение, за лично и национално достойнство. В съюза ни членуват, предимно български граждани и организации- с произход от Македония- потомци на онези, наши предци от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония, които сътвориха и дадоха знайни и незнайни жертви през героичната македонска борба, по време на Кресненско – Разложкото въстание, Съединението, епичното Илинденско Преображенското въстание, Охридско и Тиквешкото въстание, в Македоно-одринското опълчение, през масовото участие по време на Сръбско-Българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна Война, през първата и втората фаза на участието ни във Втората Световна война, през последвалите ги политически репресии заради своя патриотизъм и принципност за защита на майката-Родина и плеядата бежанци от поробена Македония. След 1944г. започна „мащабната и задълбочена” работа по изпълнение на директива на БКП в лицето на изтъкнатите функционери Христо Калайджиев, полковник Лев Главинчев, Евтим Георгиев, Георги Мадолев и други подобни. Онези, които не им се подчиниха, намериха покой в рововете край Добринище, Черната скала и още стотици братски гробове. Основна грижа бе и да се сформират специални организации, които да поемат представителството на бежанската маса, както и правата и имуществата на нежеланите бежански братства. Така възникнаха д-во „Гоце Делчев – София” и „Съюза на македонските културно-просветни дружества”. За да бъде проведена исканата радикална промяна се наложи и изменение на нормативната уредба, което стана със специалните разпоредби на Закона за лицата и семейството. Излезе и специално окръжно на Министерството на правосъдието, с което фирмените дела на бежанските организации бяха прехвърлени от областните в околийските съдилища, където заседават еднолични съдебни състави и се тръгна към съдебното унищожение на бежанските организации. Отговорникът за самото мероприятие – Христо Калайджиев, който бе и член на Президиума на Народното събрание осигури и издаването на специален Указ/4/, с който /преди още да е регистриран Съюза на македонските културно-просветни дружества и преди да бъдат съдебно заличени бежанските братства/ се даряват имуществата на бежанците на все още нерегистрирания съюз. Именно въз основа на резюлициите от съдебната разправа и на основание на скалъпения Указ от 1951 г. вече „подбрани наши хора” се снабдиха с нотариални актове и станаха „пълноправни собственици” на имотите, закупени с грошовете на бежанците от Македония – участници във въстанията, аферите, войните. Тази практика продължава и до днес. С течение на времето, тоталитарната власт наложи „необходимите промени” – да няма обществени дружества и всичко да се даде в пряко разпореждане на Отечествения фронт, което създаде допълнително и сериозно объркване. На мястото на Съюза на македонските културно-просветни дружества бе изграден политически клуб „Владимир Поптомов” със секции и начело с директор - полковник от ДС (Иван Караянев). За кадровото укрепване на тези щатни клубове и на техните прояви започнаха да прииждат подбрани комсомолски и научни кадри. В Македонския дом в София са внедрени избрани комсомолски кадри (Красимир Каракачанов от Русенско, Евгени Еков от Ловешко, Анатоли Величков от Благоевград и други). Те бяха доведени препоръчително от обкръжението на Пенчо Кубадински.
Отстранени бяха македонски общественици, които независимо от различните си политически убеждения взеха категорично и принципно отношение срещу проведения геноцид и мародерство спрямо обществените организации на македонските бежанци и изразиха това по различен начин.
Нашите задачи са културно-просветни и са насочени главно, както към тукашните потомци на бежанците от Македония, така и към онези, наши сънародници, които са извън пределите на Родината.
СМО е сдружение, което работи изключително и само в обществена полза и е регистрирано съгласно чл.45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел със седалище и адрес на управление: София ул. Хр.Белчев 34 София 1000 ЕИК 121629200, а също е регистрирано като такова в специалния регистър на Министерство на Правосъдието под №1
СМО - връзки
Моят списък с блогове
Публикации
Всичко за мен
- Съюз на Македонските Организации
- http://www.facebook.com/pages/SYuZ-NA-MAKEDONSKITE-ORGANIZACII/132408568338?ref=mf
Предоставено от Blogger.
Няма коментари:
Публикуване на коментар