неделя, 25 юли 2010 г.

МЕМОРАНДУМ


С.М.О.- СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Регистриран по фирмено дело№ 5232/97 СГС регистрирано като такова в специалния регистър на Министерство на Правосъдието под №1 със седалище и адрес на управление:
София ул. Хр.Белчев 34 София 1000 ЕИК 121629200

МАКЕДОНИЯ В СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ БЪЛГАРИН


МЕМОРАНДУМ
на
СМО – СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
(Регистриран по фирмено дело № 5232/97 СГС
като сдружение с нестопанска цел в обществена полза)

ОТНОСНО: Незабавната отмяна на позорните последици от погрома и мародерството, осъществени от тоталитарните режими през периодите 1934/1935 и 1949/1953 г. над македонските обществени организации

Братя и сестри,
Многократно писахме, говорихме и молихме във връзка с горната тема, но без никакви последици, поради което сега се насочваме към Вас, като носители на отговорността на политици и общественици и с вярата, че е дошло времето на тази обща българска грижа. (Вж. Приложение №1).
Проблемът, който поставяме на Вашето внимание няма самостоятелно звучене, защото се отнася до ликвидирането и ограбването и на един от основните елементи на националната ни същност и се отразява върху състоянието на нашето гражданското общество, а те и двете – и същността, и обществото – от много време са в сериозен разпад.
Ние сме в постоянна претенция за пълноценни европейци и това безусловно ни мотивира за незабавно противодействие срещу погрома над македонските обществени организации, срещу позорните последици от него, водещи до потъпкване на човешки права и до отродяване. В защита на гражданските ни права задължават поредицата решения и декларации, както на нашето народно събрание, така и на европейските институции (Вж. Приложение №2).
Продължителното премълчаване на причините и последиците на погрома налага, макар и накратко, да се очертае, както същността на ликвидираните бежански организации, така и събитията, които определят тяхната съдба:
Едва ли има друга българска обществена организация, която да има толкова ясен и достоен произход, започваща с бунтове, въстания и саможертвена съпротива на населението на Македония в защита на националната, родовата и личната чест и човешко достойнство.
Самото сдружаване става на базата на бежанската трагедия, свързана с изоставяне на роден дом и имущество, с изгубване на най-близките хора. Всичко това е съпроводено с огромния риск на едно преселение към непознати краища. Основният ориентир в тази стихия е била Майка България, която с нейните скромни възможности – въпреки катастрофите – осигурява на засегнатите оземляване, субсидия и друго битово съдействие, което води до възникването на цели нови селища, квартали и улици в редица български по-големи и по-малки градове.(Вж. Приложение №3).
Подобно преселение е имало и по посока на Европа, Америка и Австралия, но винаги обществените организации на македонските българи носят старото библейското име братства, а тяхната членска маса скоро надхвърля стотици хиляди души, към които днес, ако се прибавят и потомците им, ще се надхвърли многократно днешното население на държавата Македония. Принципите на сдружаване, на които се изграждат братствата, са отразени в техните устави и в самата им дейност. Скоро те се превръщат в средища за обществено и лично възпитание в дух на родолюбие, просвета и човечност, т.е те са преди всичко средища за взаимопомощ.
Началната организационна форма на братствата постепенно добива свое развитие в нови спомагателни образувания като съюзи и фондации. Развитие търпят и самите членове на братствата, които с труда си и личните си качества намират своето място и в общия живот на държавата и обществото и просперират, като си създават свой личен авторитет. При всички случаи се запазва обаче основният принцип: богатите и можещите да помагат на бедните и болните. Така от средите на бежанците и потомците им произлизат имена на видни учени, политици, депутати, писатели, военни, а дори и министри и министър-председатели, като всички дават своя решителен дял в изграждането и напредъка на България.
Данните от времето между Първата и Втората световна война определено сочат, че в средите на бежанските обществени организации е имало решително притъпяване, а дори и отпадане на партийни настроения и различия.
Правният регламент на самите братства до 1933 г. е бил провеждан по административен ред, а след това се преминава към съдебна регистрация, което им дава възможност да бъдат пълноценни правни субекти. Така общият брой на бежанските организации в пределите на Царство България достига цифрата 700, като тези от тях, които са регистрирани като юридически лица наближава 200, а само в София тяхната численост е 35 (Вж. Приложение №1).
Населението на градчето Смилево в Македония има своя битова поговорка: Много арно не е на арно, а много лошо не е на лошо. През пролетта на 1934г точно в първата си част тази поговорка е сполетяла македонските братства – остава сега и да се сбъдне и втората половина от нея!
Тогава над българската държава се изсипват бедите на сърбоманския преврат, организиран от Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Първата им грижа била, наред с партиите, да забранят всякакви прояви на революционната ВМРО и дадат ръководителите й на военен съд за сигурно и тежко наказание. Предприемат се арести, интернирания и физическа разправа с голяма част от кадрите на бежанските братства. Със специална наредба на правителството (Д.В. бр.92 от 25.VІІ.1934г.) е посегнато и на две основни бежански организации – Македонската народна банка и Македонската Кооперативна банка. Първата е била акционерно дружество и се е помещавала в сградата на Светия Синод на площад Св.Неделя, а втората е била кооперативна организация и се е помещавала в собствена сграда в София на ул. „Граф Игнатиев” №14. И двете били обявени незабавно в ликвидация, защото се счита, че съхраняват и боравят с парите на ВМРО, което е било чисто политическа измислица, обаче е послужило като основание за конфискуване на авоарите им.
Десет години по късно същите превратаджии – Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов и други, но този път с прякото участие на БКП и нейни политически сателити и при активното съдействие на войските на тогавашния Съветски съюз извършват отново преврат, който се оказва фатален за македонските братства.
Накратко как се развиват събитията?
На първо време е извършена кървава разправа с голяма част от ръководствата на самите братства и техните мероприятия, но формално на самите сдружения и формации не се е посегнало, защото се е разчитало, че те ще бъдат използвани за партийни цели и коминтерновски намерения. Преди всичко за обезбългаряването на Пиринския край по пътя на коминтерновска македонизация – стара мечта и на сръбския фанатик Стоян Новакович и обект на специална сесия на Коминтерна от 1935г.(Приложение № 5).
Този път те ударили на камък, защото братствата категорично отхвърлили тези опити на управляващите превратаджии. Дори и редови комунисти се възправят срещу това обезбългаряване, а и същевременно бежанците провалят събранията, които са специално организирани и подготвени от партийни и титови функционери. Това вбесило дори ръководството на Югославската компартия и през пролетта на 1947 г. тя отправя специално писмо до БКП за незабавното разтуряне на македонските братства и предаване на имуществата им и документацията съответно на Белград и Скопие(Приложение №6). Коминтернът подкрепя това и Политбюро на БКП с протокола си под № 135А от 17.03.1947 г. решава: да се ликвидират братствата, но под формата на „саморазпускане” и да се отнемат имуществата и наличната документация (Приложение№7).
. Започва трескава подготовка за изпълнение на решението като на Скопие е предаден саркофага с костите на Гоце Делчев, както и документацията и библиотеката на Македонския дом в София. Държавната администрация и политическия актив са впрегнати по-изкъсо и си разпределят „грижата” по ликвидиране на бежанските организации на българите от Македония. Народното събрание се заема да подготви нова нормативна база, уреждаща самото прекратяване на подобни правни субекти и това става с нарочна глава в новия Закон за лицата и семейството. Министерство на правосъдието издава специално окръжно под № 2185 от 05.ХІ.1949 г., с което дава конкретни и подробни указания за провеждането на самата съдебна процедура. Министерството на вътрешните работи ангажира своите областни управления за пряко участие и пълно съдействие при провеждането на самите дела, като за целта е разпратено писмо от Столичното управление на МВР.
БКП също така мобилизирала своя партиен апарат за пряко участие и съдействие по провеждане на ликвидацията на братствата. Сигналът за започване на срамната акция дава самият Президиум на Народното Събрание със свой специален Указ (Известия на бр. 21 / 23.ІІІ.1951 г. вж. Приложение №8). Така именно е дадена нормативната основа за саморазпускането на бежанските сдружения и за даряването на техните имоти на разни комуноидни организации.
Начело на последните застава Христо Калайджиев, който същевременно е член на самия Президиум на Народното събрание, т.е той е избран и за законодател и за осъществител на контрола по провеждането на самата акция.
Въпросният нормативен акт (Указът на НС от 1951 г.) заляга в основата, не само на провежданата акция, но и в актовете на самите съдилища. Партийните функционери към Македонския дом в София осигуряват и двойната адвокатска „защита” по процесите чрез двама свои активисти – Благой Христовски и Христо Райчинов.
Въпреки властовите възможности и положените грижи по десетките дела, гледани в София, комунистическите функционери обаче успели да доведат само едно лице за свидетел, и то пак не можало да каже нищо по съществото на делата, а и самите подсъдими – братствата – не били призовани.
Така самите дела остават без доказателства, без редовно призоваване на братствата и накрая завършили с РЕЗОЛЮЦИИ, а не със съдебни решения, така както изисквал процесуалния закон. В случая се касае не до формално нарушение, а до съществен пропуск, който опорочава цялото съдебно производство, тъй като то приключва без съдебен акт, който да има силата на присъдено нещо, както изисква и доктрината (становище на проф. Живко Сталев, изложено в „Българско гражданско процесуално право” - пето издание 1994 г. с. 522 и сл.), т.е. по въпроса няма и не е налице съдебен акт, който да е влязъл в законна сила.
Самата резолюция е само акт на съдебна администрация, но не и съдебно решение, което да задължава тогава или когато е да е било (Приложение №9).
Така по държавна и партийна линия е проведен погром, който се изразява в ликвидирането на бежанските сдружения – братства на българите от Македония. От друга страна, в цялата тази съшита с бели конци операция се отразява самодоволството на властвуващите по това време.
В резултат обаче обществеността на македонските бежанци била заменена от секции и поделения при културни домове – като например домът „Владимир Поптомов” в София, придаден към Отечествения фронт, начело на който стоял полковник от ДС – Иван Караянев, а всички прояви били дирижирани и наблюдавани от партийни активисти.
За укрепване на „обществения” характер на споменатите по горе секции и поделения са привлечени стотиципартийни и комсомолски активисти.
От хората на партийното величие Пенчо Кубадински е доведена през 1986г. специална група младежи начело с Красимир Каракачанов, Евгени Еков, Спас Ташев, Бойко Ватев, и други все „наши момчета”, които скоро започват да изпълняват конкретни партийни задачи на Държавна сигурност, за да стигнат след време до ПЪЛНОТО ПРОЧИСТВАНЕ на всичко онова, което мисли различно, милее и има корен или връзка с Македония.
Тези комсомолци и агенти свършват особено „добра работа” и след вътрешно партийната промяна, след провеждането на партийния преврат от 10.ХІ.1989 г., когато наяве идват хиляди хора с надежда за реална и истинска промяна и за възстановяване на поруганото дело.
На това се надяват и другите бежанци, разпръснати по всички краища по света. И тогава спонтанно се взима решение да се проведе Възстановителен конгрес, който наистина се провежда през 1990 г.
Присъстват делегати от всички краища на самата Македония, от Америка, от Австралия, от Европа, от всички краища на България, като се стичат делегати на старите братства и за два дни – на 5 и 6 януари 1990 г. са изказани много истини и са взети ясни решения за възстановяване на братствата и на техните мероприятия. Обаче „младите войводи” от пенчокубадинския отряд, с помощта на старите партийни активисти и ръководители от самия македонски дом влизат в своята роля. Те позадържали документите и се стигнало до очаквания от коминтерновците резултат: вместо да бъдат възстановени македонските бежански организации книжата от този конгрес били приложени към фирмено дело №1/1953 г. на Градския съд в София (Приложение №10), отнасящо се до организацията на Лев Главинчев, Христо Калайджиев и на други партийни функционери: Съюз на Македонските културно просветни дружества, т.е. отново към Съюза , който бил създаден през 50-те години, за да поеме Македонския дом в София и който никога не е бил прекратяван, за да бъде възстановяван.
След това е сменен само номера на делото, той станал 1974/1990 г. под който и до днес се води обществена организация в частна полза ВМРО, с несменяем председател Красимир Каракачанов (Приложение №11).
Така с тази правно-канцеларска хватка е подменена волята на един истински конгрес на македонската общественост.
Всички книжа на обществената организация ВМРО с адрес ул. „Пирот” 5 и несменяем ръководител Красимир Каракачанов са приложени към фирменото дело на Главинчев - Калайджиев и сие, като само номера му е сменен и става от 1/1953 на 1974/1990 г., т. е. касае се за все една и съща организация, която е посочила в устава си, че е в частна полза!
С течение на времето фалшификациите продължават. Те се разширяват и във Варна, и то с нова комбинация. Групировките на така нареченото ВМРО в двата града – София и Варна, основат и регистрират и по една Фондация (също в частна полза), на която прехвърлят дарените им имоти. Самата регистрация на фондациите става съответно в Пазарджик и Плевен – по някакви не много ясни и чисти съображения и намерения. .
Това обаче мотивира хората, които не споделят тази политическа търговия, да се организират в алтернативна организация и да окажат съпротива. През 1997 г. се създава Съюз на македонските организации, в който и сега членуват десетки обществени организации както в София така и в Бургас, Плевен , Несебър, Велинград, Благоевград, Петрич, Гоце Делчев, Равда, Бяла, и другаде.
Наред с просветната и организационна работа този Съюз и неговите членове неведнъж търсят помощ и съдействие за решаване на възникналите проблеми, като се обръщат към държавните институции – Прокуратурата, Съда, Народното събрание, основни министерства – търсят съвет и подкрепа от отделни политици и държавници (Приложение №12).
Особено приветливо и с надежда ги посрещат ръководителите на 38 и 39 ОНС, но за жалост не са се получили крайни и окончателни резултати.
Реална помощ и съдействие оказва Светослав Лучников – един от челните български юристи и демократи. Той не само изслушва представите на СМО, но и ги разбира напълно, като дори съдейства наши представители да вземат участие в заседанията на Правната комисия към 38-то Народно Събрание.
Тридесет и осмото ОНС дори приема и залага в Проектозакона за юридическите лица с нестопанска цел, известен текст, който предвижда премахването на вредните последици за обществените организации на бежанците от Македония (Приложение №13).
В хода на работата по този закон за беда Светослав Лучников се разболя тежко и опасно, което подло е използвано от вносителя на Закона от името на мнозинството – Велислав Величков, който е един от доверениците на Красимир Каракачанов. Сключено е споразумение с народния представител Татяна Дончева от БСП за отпадане на направеното предложение (Приложение№14).
Така, когато настъпва денят за второ четене на закона, на 11.09.2000 г., на пленарното заседание идва болният Светослав Лучников, който едва се добира до трибуната и изказва своите съображения за запазване на предложения текст. Разбира се, че „войводите” не го подкрепили, а дори и проагитирали и другите да потвърдят махането на новия текст. Светослав Лучников е жестоко бламиран и от свои и от чужди. С мъка се свлича от трибуната, едвам се прибра у дома си на улица Янтра №12, а след няколко дни се преселва във Вечността, оскърбен именно и от свои, и от чужди..
След станалото се насочихме и към прокуратурата и съда, но без резултат. Стигна се до завеждане на процес по член 13 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел , който продължи близо четири години без краен положителен резултат, защото „не сме били заинтересовани лица”- тъй като не сме били си платили членски внос при Каракачанов. Този правен цинизъм ни мотивира да се обърнем към Европейския съд за правата на човека в Страсбург, от където чакаме решение вече близо три години.
С този МЕМОРАНДУМ, ние, потомците на бежанците от Македония, се обръщаме към българската общественост, за да покажем, докъде е стигнал националния ни срив, подплатен с наследения коминтерновски нихилизъм. ( Приложение № !4 )
Ние не само че няма да приемем този низ от предателства спрямо Майка България, но заявяваме, че до последен дъх ще се борим срещу потъпкването на гражданските права на обществените организации у нас.
Предлагаме на Вашето отговорно внимание какво записа в дневника си съвременника на станалото през 1951 г. – тогавашния председател на ОНС и бивш министър на външните работи Георги Кулишев:
„Разтурянето на македонските културно-просветни дружества или превръщането им в землячества би било, мислил съм всякога, груба политическа грешка. Това би имало и особено болезнено отражение сред българското население във вътрешността, което би изтълкувало подобна постъпка като пълно и окончателно дезинтересиране на България и на изселниците към съдбата на македонските българи. Така биха го използвали за свои цели и асимилаторите.”
Дано бъде послушан този разкаял се политик и дано и други да не съжаляват за подобна повторна грешка за напред.
Основното, което остава за нас, е да се работи упорито и честно за отстраняване незабавно на позорните последици спрямо делото на нашите предци,
ЗАЩОТО наш личен , родствен и национален дълг е да покажем, че сме достойни за делото на тези поругани бежанци,
ЗАЩОТО ние считаме, че родовите ни гнезда и днес са населени с наши родственици, на които трябва да подадем братска десница без да забравяме взаимно на кого сме потомци,
ЗАЩОТО ние декларираме, че никога няма да бъдем нито национални предатели нито озлобени шовинисти,
ЗАЩОТО ние твърдо ще отстояваме, че за нас българите, отношението ни към Македония не е като към някоя далечна африканска страна,
ЗАЩОТО за нас, потомците на бежанците от Македония, винаги ще има хуманно европейско разрешение по всички проблеми на човешкото развитие.
Затова ние ПРЕДЛАГАМЕ:
1. Народното събрание да приеме Закон за отмяна на Указ 130 на Президиума на Народното събрание от 1951 г.
2. Да бъде поискано тълкуване на Конституционния съд за правната значимост на актовете, с които са били прекратени бежанските братства и техните мероприятия.
3. Да бъдат отменени всички сделки и разпореждания, осъществени с имуществото и интересите на прекратените братства и техните мероприятия.
4. Да бъде проведен пълен одит от контролните органи на Министерство на финансите и Сметната палата на имуществата, правата и интересите на братствата и техните мероприятия, както и за причинени щети и за пропуснати ползи, и за незаконосъобразното облагодетелстване на трети лица.
5. Изпълнението на горното да бъде възложено на Министерския съвет и да се проведе без да се плащат всякакви такси.


Приложения:
1. Брошура №2
2. Решения и декларации на НС и ЕС/стр.39 от Брошура № 1/
3. Данни за заселниците и сдруженията /Брошура № 1 /
4. Данни за братствата в България / стр.45 Брошура № 1/
5. Справка от сесията и за действията на Вл. Величков/стр.38 Брошура № 1/
6. Писмата на и МКП до ЮКП /стр.14 Брошура № !/
7. Протокол ЦК БКП /стр.20 Брошура №1/
8. Указ на НС /стр.21 Брошура №1/
9. Справка от проф. Ж. Сталев /„Българско гражданско процесуално право” - пето издание 1994 г. с. 522 и сл./
10. Удостоверение от СГС /стр.26 Брошура №! /
11. Брошура №1
12. Предложение на Проект на Закон
13. Параграф 5 ПЗР ЗИДЗЮЛНЦ / стр.38 Брошура 1 /
14. Извадка от заседание на НС

Настоящият меморандум е приет единодушно от Управителния съвет на Съюза на македонските организации, състоял се на 27 март 2010 г. в София.

София, 27 март 2010 г Управителния съвет на
Съюза на македонските организации:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

До

Президента на Република България г-н Георги Първанов

Председателя на 41 – то Народно събрание г-жа Цецка Цачева

Министър – председателя на Република България г-н Бойко Борисов

Министъра без портфейл, отговарящ за българите в чужбина г-н Божидар Димитров

Външния министър на Република България г-н Николай Младенов

С копие до :

Посолството на Република Македония в България

Посолството на Съединените Американски Щати в България

Посолството на Федерална Република Германия в България

Посолството на Република Франция в България

Посолството на Великобритания в България

Посолството на Руската Федерация в България

Представителството на Европейската комисия в България

Всички медии в България

„Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода". Ако приемем, че една част от българите от Македония са загубили тази воля за свобода, което се вижда в Република Македония, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-страшното престъпление, което е направено на този народ от македонистичните управители, защото те са го оставили без собствен исторически разум.
Вече близо 20 години след разпада на СФР Югославия над Българите, съставляващи най-голямата етническа група в Република Македония се провежда скрит геноцид и културна асимилация. Отказват им се елементарни човешки права, като право на самоопределение, културна автономия, свободна изява на националното им самосъзнание и много други. В това време македонската държавна машина използва целия си позволен и непозволен репресивен потенциал, за да смаже справедливите им искания. Дори нещо повече, отрича се самото им съществуване. На практика в Република Македония и днес най-тежкото престъпление е да си Българин.
Това е срам за цялата международна общественост, която позволява такова флагрантно нарушаване на човешките права и потъпкване на човешкото достойнство. Най-големият срам обаче е за Българската държава, която за 20 години не намери за необходимо да направи, каквото и да било в защита на Българското население в Македония, което вижда в нея своята най-голяма опора и извор на всичките си надежди. Това е предателство, което историята не помни!
Ето защо ние Българите от Македония заявяваме, че търпението ни вече е към своя край и за пореден път отправяме апел към отговорните политически и държавни фактори в майка България с искане за решителна намеса и подкрепа.

Ние настояваме:

1. Да спре кражбата и фалшификацията на Българската история от управляващите в Македония.
2. В мултиетничката конституция на Република Македония да бъде поправена неправдата и бъде вписана националност “Българин”, с всички произтичащи от това права и задължения.
3. Управляващите в Република Македония да спазват основните и елементарни човешки права на Българите, залегнали в Европейската харта за правата на човека.
4. Платените сърбомански медии в Република Македония да прекратят словото на омраза срещу нашата Родина – България и нашия Български народ.
5. Властите на Република България да изискат от Министерски съвет на Република Македония да отмени антидемократичната наредба за престой на колите с Български регистрационен номер за срок от 6 месеца на територията на Република Македония в една календарна година. Считаме, че тази наредба нарушава правата на хората с двойно гражданство, именно Българско и Македонско. Подобен нормативен акт е в грубо нарушение на основните европейски норми и международните закони за двойно гражданство.
6. Един от официалните езици на държавата Македония да бъде и Българският книжовен език.
7. Възобновяване на традиционните културно-образователни и църковни институции в Република Македония по подобие на Българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на днешна Република Македония по времето на Османската империя, разбира се адаптирани към съвременните условия и потребности.
8. Възобновяване на духовното и културно единство на Българите от Република Македония и Българите от Република България.
9. Защита на Българите в Република Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид.

Ние нямаме намерение да правим
НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С ТЕЗИ НАШИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ!
ЗАТОВА УМОЛЯВАМЕ ВСИЧКИ ОТГОВОРНИ ФАКТОРИ И ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО
ОБЩЕСТВО ДА СЕ САМООПРЕДЕЛИ - ДАЛИ РЕШИТЕЛНО ПРИЕМА ПОЗИЦИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ!
Нищо по-малко от това не би удовлетворило нашите искания и потребности. Само изпълнението и строгото спазване на тези девет точки ще гарантират правата на Българите в Република Македония и ще ги накарат да се почувстват пълноценни хора и граждани. Надяваме се този път Българската държава да приеме сериозно исканията ни и да се държи като наша майка.
Никога в Македонското освободително движение нямало път който би означавал отказване на българите от Македония от собствените братя в свободна България. Цялата борба на Македонското освободително движение е борба на първо място за запазване и за политическа свобода на Македонската Българщина, а в също време и борба за духовно единство на целокупната Българщина.



България над всичко!


АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ
„ Р А Д К О „
Задграничен представител за България
Перица Аврамов