неделя, 14 март 2010 г.

Родова среща- Несебър


По случай 132-годишнината от Освобождението на България от турско робство Македонското културно-благотворително братство „Тодор Александров”- Несебър, съвместно с отдел „Култура” на община Несебър организираха на 05.03.2010г. родова вечер с потомците на войводите Иван Карасулийски и Христо Димитров във връзка с кръглата годишнина от тяхната героична смърт. Малко преди събирането от 18.00 ч. се поднесоха венци пред паметната плоча на Димитър Занешев.
На родовата вечер взеха участие повече от 200 потомци на войводите в общината, синове и дъщери на бежанци от Ениджевардарско в Егейска Македония, което говори за големия интерес на гражданите на Несебър към това събитие.

Войводата Иван Хр.Орджанов - Карасулийски е роден през 1875 г. в с. Кара суле, Гевгелийско от родители от Ениджевардарските села. Малко преди раждането му те се преселват в Кара суле, спасявайки се от местния бей. Баща му произхожда от известния Орджанов род от село Петрево, а майка му от стария Делиатанасов род от село Бозец. Негови родственици по майчина линия са Делиатанасови в с. Равда, а по бащина - Джамбазови в Свети Влас и Турчулиеви в град Бяла.
Загива в четата си през м. март 1905 г. в бой с турския аскер край с. Лесково в Паяк планина.

Войводата Христо Димитров е роден през 1880 г. в с. Баровица, Ениджевардарско. Още в юношеските си години се включва в революционното движение и от редови четник се издига до подвойвода (десетар) и войвода на революционна чета. След смъртта на легендарния Апостол войвода заема мястото му на Ениджевардарски околийски войвода, а по-късно става и Гевгелийски войвода. Води успешни сражения с турската войска и платените гръцки андартски чети. Унищожава андартската чета на ренегата Лазо Доямов в Геменджанско, когото лично убива.

За изключителната си неустрашимост Ичко Димитров е наречен от народа Паечки лъв, тоест „лъвът на Пяк планина”. През Балканската война е назначен за командир на разузнавателна рота към щаба на войската, съставена от четници и войводи. Загива през 1920 г. в сражение със сръбска военна част в околностите на Удово. Негови по-близки и по-далечни родственици в Несебър са потомци на бежанците от Баровица, Ениджевардарско от фамилиите Кехайови, Пейчеви, Айтови, Търтеви, Кондови.

снимки от събитето












Няма коментари:

Публикуване на коментар