Съдбите на българите от Ендживардарско представи Иван Бабев в „Македонска голгота”

Всички средства от малкото останал тираж на книгата „Македонска голгота” на Иван Бабев ще бъдат дарени на семейството на прогонения и преследван в родината си - Македония - Здравко Здравевски. Това съобщи самият автор днес по време на представянето на книгата пред наследниците на бежанци от същата държава. В книгага са събрани съдбите на българи от слабо познатият и ненапълно проучен български край Ендживардар, които са били принудени да се преселят в Бургаско. "В настоящата книга давам пубичност на спомените, разказите и изповедите на ениджевардарските бежанци от различни поколения. Те обхващат един продължителен период от почти цял век, т.е. от края на 19 в. до края на 20 век и представляват живо свидетелство за упоритите борби, които водиха предците ни за националното си идентифициране и освобождение", казва авторът Иван Бабев.



"В книгата става въпрос за българи, истинските българи, дошли от древна Македония, от центъра на Солунската низина. Това са те, българите, които живеят в Бургаския край. Те са дошли тук не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата и вследствие на една изселническа спогодба между България и Гърция през 1924г. Това се е случило, след като те 30 години са се борили за своята свобода. "От Белото море - на Църното море", казват самите те. За голямо съжаление това е станало с голяма мъка и докато бяха живи тези хора, те изпитваха огромна носталгия. Ставаха, и лягаха, и умираха с името на своя роден край на уста", разказва още Бабев.

Иван Бабев е зам.председател на Македонското дружество "Тодор Александров" – Несебър. 30 години той издирва и събира спомени и документи, с които да разкаже нерадостната съдба на своите предци - егейските българи. В над 700 страници са събрани съдбите на българи от Ендживардарско, прогонени от Егейска Македония и заселили се в Несебър и околността преди повече от сто години. "Македонска голгота" е историята на онези, предпочели да напуснат родните места, но да отстоят, с цената на всичко, правото си на българско самоопределяне.

Ето защо от тази вечер започва и инициативата на македонските дружества - всички приходи от продажбата на книгата за тази и миналата година ще бъдат предоставени в помощ на българи от Македония, които в 21 век търпят несгоди, отстоявайки българското си самосъзнание.



Ениджевардарско:

Ениджевардарско е слабо познат и ненапълно проучен български край. Това се дължи на отдалечеността му от централните български области, а днес и от географските граници на България. Намирайки се в далечната периферия на българското етническо пространство, този край заедно със Солунско, Верско, Кайлярско и Костурско са своеобразна южна граница и на европейското славянство. Най-ранните писмени сведения за тези изконни български краища са още от времето на ранното средновековие. Намираме ги в средновековните извори, свързани със заселването на славяните по тези земи и честите войни на племената сагудати и друговити срещу Византийската империя за владеенето на град Солун. След края на VII век съгласно византийските извори такива опити вече предприемат и заселилите се наблизо Куберови българи, с които Византия била принудена да се съобразява. Процесът на сливане на двата етноса, сходен с този в Дунавска България, значително се ускорил след IX век, когато части от този район отпадат от територията на Византия и са включени в пределите на средновековната българска държава.

Въпреки че в многовековното си съществуване населението от Ениджевардарския край през повечето време се е намирало под властта на византийските императори и османските султани, то е съхранило своя народен език, традиционна култура и чувството си за принадлежност към българската общност. Дългите векове на чуждо владичество и отдалечеността от българските държавни територии е консервирало в душевността и в наречието му такива реликти от старобългарския език, които ни пренасят във времето отпреди Йоан Екзарх. Това не е убягнало от погледа на първите изследвани, проучвали традиционната култура, бита и диалектите на населението в Южна Македония. Ето какво е отбелязал по този повод Ст. Романски в „Долновардарският говор": „Долновардарската област малко е променила етническия си образ, известен от седмо столетие... Въпреки разместванията на българско население... към Солунското поле, тукашното население, общо взето, е запазило стария си характер."

Намиращо се в Централните Балкани на един истински кръстопът, където са се преплитали различни културни влияния, в своята традиционна култура ениджевардарското население е съхранило и някои реликти, наследени от заварения народностен субстрат, които науката още не е изследвала. Някои от тях толкова дълбоко са се вкоренили в народната душевност и традициите на ениджевардарци, че биха коригирали формираните представи за далечното ни минало...

http://www.burgasnews.com/burgas/sport/99-malka-novina/39971--sadbite-na-balgarite-ot-endzhivardarsko-predstavi-ivan-babev-v-makedonska-golgota

СМО почете паметта на Мара Бунева

На 14.01.2011г. от 18.30 часа в квартал Орландовци, гр. София, бе почетена паметта на Мара Бунева – българската героиня за правда и свобода на българите в Македония.

Във възпоменанието пред паметната плоча участваха софийските организации на ВМРО – НИЕ и жители на кв. Орландовци. Сред поканените бяха Съюза на македонските организации и Гражданско сдружение „Преображение”.

Организатор на събитието бяха дружествата на ВМРО-НИЕ кв. Орландовци и зам. председателят на градската софийска организация Стоян Георгиев.

Годишнина от подвига на Мара Бунева

Навършиха 83 години от героичната смърт на Мара Бунева. Мара Бунева е родена в Тетово. След години тя се премества да живее в София при брат си Борис, който е офицер в кавалерийската школа в София. Омъжва се за кавалерийския офицер Иван Хранков. През 1927 г. по повод голям процес срещу 19 македонски студенти, обвинени от сръбските власти в изповядване на българско самосъзнание, Мара Бунева се завръща в Скопие и се включва в дейността на ВМРО. Главно оръдие на антибългарската истерия по това време е Велимир Прелич, юрисконсулт в Скопското жупанство, още през турско време, участвал заедно с поробителите в жестокия терор над местното население. На 13 януари 1928 г. в Скопие Мара Бунева стреля във Велимир Прелич, преди охраната му да успее да се намеси. Поваля го с три куршума, после стреля в гърдите си. Притичалите полицаи я хващат и откарват в болница, където часове по-късно умира. И тази година граждани на Република Македония с българско самосъзнание почетоха паметта на Бунева с панихида и поднасяне на цветя пред паметния знак на героинята в Скопие, който всяка година бива възстановяван от признателните потомци след вандалщините на местните хулигани. На честването присъстваха и членове на МДП и Съюза на Македонските Организации.

Македонско Движение Преображение през 2010 година

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е КЪМ ГРАЖДАНИТЕ НА НЕСЕБЪР И ЖИТЕЛИТЕ НА ОБЩИНАТА

На 22 декември 2010 г. изтече визата за пребиваване в Република България на петчленното семейство на македонския гражданин от Прилеп Здравко Здравески, намерило временно спасение от репресиите на македонските власти. Семейство Здравески е преследвано в родината си само защото се самоопределя като българско. За да избегне гоненията, на които е било подложено това родолюбиво семейство се нуждае спешно от българско гражданство или поне удължаване на визата. В противен случай го очаква насилствена експулсация в Република Македония.

За Здравко Здравески, съпругата му Добрила и децата им на този етап връщане назад няма. Семейството е малтретирано в продължение на много години, тъй като бащата и майката са имали куража да заявят открито, че са българи и се гордеят със своя произход. През 90-те години на миналия век Здавко Здравески е бил официален представител на ВМРО в Холандия. Още през 1994 г. той е бил арестуван, съпругата му в негово отсъствие малтретирана и голяма част от българската литература извзета от дома им. Когато на власт идва ВМРО-ДПМН Здравко е командос в частите за бързо реагиране на Република Македония, тъй наречените „лъвове”. По време на албанската агресия той се проявява като смел и талантлив командир. Активно участва в обкръжаването и разгрома на албанските терористи, които както си спомняме, за да бъдат спасени бяха изнесени от обкръжението с автобуси от американските военни. След приключването на тази позорна за албанските терористи и за техните поддръжници война Здравевски служи в специалните части „тигри” и достига до офицерски чин „капитан”.

Въпреки проявения героизъм по време на бойните действия и преданата служба на родината през 2005 г. той е уволнен и разжалван, заради изявените му български чувства. През 2007 г. е скалъпен съдебен процес с фалшиви свидетелски показания и е хвърлен в затвора, където лежи до 10 септември 2010 г. През двете кошмарни години в Скопския и Прилепския затвор е подложен на зверски мъчения без да има право на медицинска помощ от затворническия лекар, за да се откаже от своето българско самосъзнание. Въпреки критичното му здравословно състояние, на неговата съпруга и на децата му не е разрешено нито едно свиждане. Няма право и на адвокатска закрила, а по време на процеса 5 адвокати са се отказали да го защитават, страхувайки се от репресии.

Докато Здравески е в затвора убиват брат му, а семейството му е постоянно малтретирано и подлагано на психически тормоз. Благодарение на твърдостта на съпругата му Добрила, която е внучка на героя от Крушевската република, войводата Георги Стоянов, членовете на семейството не се разколебават нито за миг в народностните си чувства и заявяват, че са горди българи. Следва и поредното нещастие – убийството на братът на Добрила, което се представя от властите за „битов инцидент”. И този път убийците са оставени на свобода без да бъдат съдени.

След излизането му от затвора Здравко Здравески се прехвърля със семейството си в България, където възнамерява да остане завинаги. Временно пребивава в Благоевград без никакви доходи, без морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. До времето на изтичането на визата им за престой в България държавните институции, оторизирани да се грижат за българите в чужбина не бяха изяснили на страдащото семейство как ще се решава техния въпрос. На 22 декември 2010 г. Здравески и трите му деца бяха препратени до българското консулство в Одрин, откъдето трябвало да получат удължаване на визата за престой в страната. Консулът по неизвестни причини връща семейство Здравески в България. Въпреки, че преди два месеца семейството е подало молба за поданство, поради бюрократични неразбории и подценяване на въпроса не му е било обяснено, че вместо по редовния ред с едногодишно изчакване е можело да се входира молба за спешно получаване на поданство в едномесечен срок, заради екстреното положение, в което се намират тези българи.

Неуреденото положение и страхът да не бъдат експулсирани в Република Македония действат угнетяващо на петчленното семейство на Здравко Здравески, което води живот на ръба на нищетата. Зад техния случай вече се организира сериозна обществена подкрепа в цялата страна и в социалната мрежа Фейсбук в група „Да помогнем на Здравко” с над 1500 члена. В Бургас с тази благородна задача се е заела Комуникационна група Имидж Едвъртайзинг на адрес пл. „Баба Ганка”, № 4, ет. 4.

Предстои случаят да бъде отнесен до световните и европейски правозащитни институции – ООН, Европейски съд за правата на човека в Страсбург, сезиране на Европейската Комисия и Емропейският Парламент. Подготвят се писма и до дипломатическите мисии в София на страните членки на ЕС, САЩ и на други страни.

До тогава обаче родолюбивото семейство се нуждае от сериозна материална подкрепа, за да преживява до уреждането на поданството им, едва след което може да им се предложи подходяща работа. Семейство Здравески са носители на традиционните български качества – трудолюбие, скромност, честност, почтеност и човечност и борбата за тяхното бъдеще е борба за проява и на една от най-ценните добродетели в сърцата на всички ни.

Изразявайки надежда за масова проява на характерната за нашите граждани безрезервна подкрепа на страдащите българи, призоваваме всички жители на общината за финансова помощ според възможностите им за изстрадалото семейство на Здравко Здравевски.

Апелираме всички граждани за съпричастност и солидарност към репресираните и изпаднали в нужда заради родолюбието си българи.

IBAN: BG98UBBS80021030302230

СМЕТКА: 1030302230

БАЕ: 20080023

Обединена Българска банка

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – НЕСЕБЪР

КМЕТ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА МАКЕДОНСКО КУЛТУРНО-БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО „ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ” – ГР. НЕСЕБЪР

МДП Kалендар 2011

Весели Празници

Истината за Македония през очите на един французин

"Преди клането" е роман за Македония, написана от французина Пиер д,Еспаня, който излиза в Париж през 1902 г. Книгата беше представена днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с участието на директора й проф. Боряна Христова.

Инициатор за представянето й на български език е съвременникът ни Христо Матов, приятел и дарител на Националната библиотека и радетел да се каже истината за Македония чрез автентичните документи, което е кауза на живота му. Той е племенник на своя едноименен бележит родственик Христо Матов, на когото д,Еспаня е посветил романа - "македонският филолог и професор, доживотен затворник в Будрун". Посвещението е и за "незнайното и славно множество негови другари в пленничеството". Прекрасният превод на романа е на Милен Шипчанов, редактор е Иван Николов, а издателството е "Св. Климент Охридски".

"Книгата е репер в българщината - у нас още има значение девизът на Паисий, само че преиначен "О, неразумний юроде, защо се срамиш да си българин. Този французин ни дава един урок как да обичаме рода си, нацията си, себе си", заяви съвременникът Христо Матов. Романът е посветен не само на Христо Матов, но и на българите в Македония, на тяхната ВМРО и нейните самоотвержени дейци, получили през 1901 г. от турския съд най - строги наказания - смърт, доживотно заточение и затвор.

Моралът, волята, решимостта, интелигентността и обаянието на водачите Христо Матов, Борис Сарафов, д-р Христо Татарчев и Пере Тошев подтикват Пиер д,Еспаня да създаде един опус за мъчителното пробуждане, вдъхновението и борбата. Чрез всички тях идеята за свобода преобразява робските души така, че неизбежната трагична развръзка не плаши никого. Удивителното е, че един чужденец е успял да се развълнува по такъв начин от проблематиката, че да напише толкова проникновено книгата, заяви по време на представянето редакторът Иван Николов. Авторът е разбрал основната идея на тъжната и величава сага за Македония - че борбата с робството е борба срещу робската психика, каза той.

Чудно е как българската немара досега е оставило встрани това ценно произведение на словото, сподели Николов. Струва ми се, че една такава книга би била гордост за всяка една литература, но ние трябва да приобщим тази книга, защото тя става част от българската история, смята той. Редакторът предложи великолепната и достоверна книга за Македония да бъде разпратена до всички държавни институции, а в София да има барелеф на автора Пиер д,Еспаня и улица на негово име, което ще бъде заслужено признание от българите. /БГНЕС

link

АПЕЛ

От 25 октомври 2009 г. заради изява на българското си съзнание в Егейска Македония, Никола Стоянов е подложен на преследване от местните гръцки власти в град Воден (Едеса) Той е роден в гр. Воден /Едеса/, днешна Гърция. Завършил е минно инженерство в Атина. Неколкогодишните му опити да полва българското си име са безуспешни. Нещо повече – това му струва работата. Той е уволнен заради това, че е демонстрирал национално съзнание, различно от гръцкото.В 1992 г. заедно с около 300 свои съмишленици прави на няколко пъти безуспешни опити да регистрира гражданско сдружение “Български човешки права в Македония”. Тогава Инициативният комитет решава да заведе дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Съдът взема решение да препоръча на Гръцкия върховен съд /Ариопага/ да регистрира сдружението. Ариопагът изпълнява решението от Страсбург и регстрира гражданската организация с нестопанска цел “Български човешки права в Македония”.Това се превръща в повод за всевъзможни провокации и насилие срещу членовете на организацията и особено срещу Никола Стоянов. По стените на домовете им се появяват графити с пречупени кръстове, лозунги с антибългарско съдържание. Случавт се побои и всякакви други провокации, насочени предимно към председателя Никола Стоянов. Всички тези акции имат за цел да прекратят дейността на организацията, която със своя интернет сайт www.bulgarmak.org. от 7000 страници и 10 000 фотодокумента на английски и гръцки език разкрива същността на проблема с правата на българите в Гърция. Този сайт има около 5 000 000 посещения от цял свят. Стратегията на местните шовинистически среди и местните власти е със системен терор да отстранят Никола Стоянов от общественото поле. За постигането на тази цел в последно време са предприети няколко активни мероприятия на местната полиция, която не подбира средства. Домът на Никола Стоянов на няколко пъти е разбиван и ограбан. Той е обект на клевети и заплахи от лумпенизирани лица, използвани от полицията. Обвинен е в педофилия чрез специално подготвена акция от местната служба за сигурност. При неколкократните обиски в дома му, са иззети компютъра и техниката, свързана с него, както и десетки дискове, като по този начин той е лишен от възможността да попълва сайта на организацията с нови материали. В това отношение изобретателността на местната полиця е за завиждане. На няколко пъти той е бит на улицата от непознати лица. Многократните му опити да потърси помощта и закрилата на официалните местни власти остават без последствия. Вместо това срещу него се инсценират съдебни процеси, с лъжесвидетели и подставени лица.На 2 март 2010г. в Солун бе гледано едно подобно дело срещу него. Съдът по скалъпено обвинение за незаконно притежаване на оръжие го осъжда на две години затвор глоба в размер на 6720 евро. Заедно със съдебните разходи, разходи за адвокати и др. сумата нараства до около десет хиляди евро. Предстоят още няколко дела от серията, скалъпени обвинения, които са му подготвили местните власти. За всичко това е уведомен Комисарят по човешките права в Съвета на Европа в Страсбург г-н Томас Хамарберг. Обръщаме се към Вас с единствената надежда да намерите възможност да се помогне на този човек и на неговата организация да съхранят възможността да живеят по човешки и да продължат своята правозащитна дейност на хора, изповядващи различно национално съзнание в една държава, членка на Съвета на Европа и на Европейския съюз.

София 23.10.2010г.

УС на СМО

Представяне на книга

Съюза на Македонските Организации /СМО/ Ви кани на 01.11.2010 год. от 17:00 часа в салона на Славянска Беседа на предстявяне на книгата "Македонска голгота" от Иван Бабев.