Съюз на Македонските Организации

Съдбите на българите от Ендживардарско представи Иван Бабев в „Македонска голгота”

2011-03-24T05:42:00.000-07:00

Всички средства от малкото останал тираж на книгата „Македонска голгота” на Иван Бабев ще бъдат дарени на семейството на прогонения и преследван в родината си - Македония - Здравко Здравевски. Това съобщи самият автор днес по време на представянето на книгата пред наследниците на бежанци от същата държава. В книгага са събрани съдбите на българи от слабо познатият и ненапълно проучен български край Ендживардар, които са били принудени да се преселят в Бургаско. "В настоящата книга давам пубичност на спомените, разказите и изповедите на ениджевардарските бежанци от различни поколения. Те обхващат един продължителен период от почти цял век, т.е. от края на 19 в. до края на 20 век и представляват живо свидетелство за упоритите борби, които водиха предците ни за националното си идентифициране и освобождение", казва авторът Иван Бабев.

"В книгата става въпрос за българи, истинските българи, дошли от древна Македония, от центъра на Солунската низина. Това са те, българите, които живеят в Бургаския край. Те са дошли тук не по собствено желание, а по стечение на обстоятелствата и вследствие на една изселническа спогодба между България и Гърция през 1924г. Това се е случило, след като те 30 години са се борили за своята свобода. "От Белото море - на Църното море", казват самите те. За голямо съжаление това е станало с голяма мъка и докато бяха живи тези хора, те изпитваха огромна носталгия. Ставаха, и лягаха, и умираха с името на своя роден край на уста", разказва още Бабев.

Иван Бабев е зам.председател на Македонското дружество "Тодор Александров" – Несебър. 30 години той издирва и събира спомени и документи, с които да разкаже нерадостната съдба на своите предци - егейските българи. В над 700 страници са събрани съдбите на българи от Ендживардарско, прогонени от Егейска Македония и заселили се в Несебър и околността преди повече от сто години. "Македонска голгота" е историята на онези, предпочели да напуснат родните места, но да отстоят, с цената на всичко, правото си на българско самоопределяне.

Ето защо от тази вечер започва и инициативата на македонските дружества - всички приходи от продажбата на книгата за тази и миналата година ще бъдат предоставени в помощ на българи от Македония, които в 21 век търпят несгоди, отстоявайки българското си самосъзнание.

Ениджевардарско:

Ениджевардарско е слабо познат и ненапълно проучен български край. Това се дължи на отдалечеността му от централните български области, а днес и от географските граници на България. Намирайки се в далечната периферия на българското етническо пространство, този край заедно със Солунско, Верско, Кайлярско и Костурско са своеобразна южна граница и на европейското славянство. Най-ранните писмени сведения за тези изконни български краища са още от времето на ранното средновековие. Намираме ги в средновековните извори, свързани със заселването на славяните по тези земи и честите войни на племената сагудати и друговити срещу Византийската империя за владеенето на град Солун. След края на VII век съгласно византийските извори такива опити вече предприемат и заселилите се наблизо Куберови българи, с които Византия била принудена да се съобразява. Процесът на сливане на двата етноса, сходен с този в Дунавска България, значително се ускорил след IX век, когато части от този район отпадат от територията на Византия и са включени в пределите на средновековната българска държава.

Въпреки че в многовековното си съществуване населението от Ениджевардарския край през повечето време се е намирало под властта на византийските императори и османските султани, то е съхранило своя народен език, традиционна култура и чувството си за принадлежност към българската общност. Дългите векове на чуждо владичество и отдалечеността от българските държавни територии е консервирало в душевността и в наречието му такива реликти от старобългарския език, които ни пренасят във времето отпреди Йоан Екзарх. Това не е убягнало от погледа на първите изследвани, проучвали традиционната култура, бита и диалектите на населението в Южна Македония. Ето какво е отбелязал по този повод Ст. Романски в „Долновардарският говор": „Долновардарската област малко е променила етническия си образ, известен от седмо столетие... Въпреки разместванията на българско население... към Солунското поле, тукашното население, общо взето, е запазило стария си характер."

Намиращо се в Централните Балкани на един истински кръстопът, където са се преплитали различни културни влияния, в своята традиционна култура ениджевардарското население е съхранило и някои реликти, наследени от заварения народностен субстрат, които науката още не е изследвала. Някои от тях толкова дълбоко са се вкоренили в народната душевност и традициите на ениджевардарци, че биха коригирали формираните представи за далечното ни минало...

http://www.burgasnews.com/burgas/sport/99-malka-novina/39971--sadbite-na-balgarite-ot-endzhivardarsko-predstavi-ivan-babev-v-makedonska-golgota

СМО почете паметта на Мара Бунева

2011-01-23T03:26:00.000-08:00

На 14.01.2011г. от 18.30 часа в квартал Орландовци, гр. София, бе почетена паметта на Мара Бунева – българската героиня за правда и свобода на българите в Македония.

Във възпоменанието пред паметната плоча участваха софийските организации на ВМРО – НИЕ и жители на кв. Орландовци. Сред поканените бяха Съюза на македонските организации и Гражданско сдружение „Преображение”.

Организатор на събитието бяха дружествата на ВМРО-НИЕ кв. Орландовци и зам. председателят на градската софийска организация Стоян Георгиев.

Годишнина от подвига на Мара Бунева

2011-01-13T14:28:00.000-08:00

Навършиха 83 години от героичната смърт на Мара Бунева. Мара Бунева е родена в Тетово. След години тя се премества да живее в София при брат си Борис, който е офицер в кавалерийската школа в София. Омъжва се за кавалерийския офицер Иван Хранков. През 1927 г. по повод голям процес срещу 19 македонски студенти, обвинени от сръбските власти в изповядване на българско самосъзнание, Мара Бунева се завръща в Скопие и се включва в дейността на ВМРО. Главно оръдие на антибългарската истерия по това време е Велимир Прелич, юрисконсулт в Скопското жупанство, още през турско време, участвал заедно с поробителите в жестокия терор над местното население. На 13 януари 1928 г. в Скопие Мара Бунева стреля във Велимир Прелич, преди охраната му да успее да се намеси. Поваля го с три куршума, после стреля в гърдите си. Притичалите полицаи я хващат и откарват в болница, където часове по-късно умира. И тази година граждани на Република Македония с българско самосъзнание почетоха паметта на Бунева с панихида и поднасяне на цветя пред паметния знак на героинята в Скопие, който всяка година бива възстановяван от признателните потомци след вандалщините на местните хулигани. На честването присъстваха и членове на МДП и Съюза на Македонските Организации.

Македонско Движение Преображение през 2010 година

2011-01-11T13:02:00.000-08:00

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е КЪМ ГРАЖДАНИТЕ НА НЕСЕБЪР И ЖИТЕЛИТЕ НА ОБЩИНАТА

2011-01-11T01:33:00.000-08:00

На 22 декември 2010 г. изтече визата за пребиваване в Република България на петчленното семейство на македонския гражданин от Прилеп Здравко Здравески, намерило временно спасение от репресиите на македонските власти. Семейство Здравески е преследвано в родината си само защото се самоопределя като българско. За да избегне гоненията, на които е било подложено това родолюбиво семейство се нуждае спешно от българско гражданство или поне удължаване на визата. В противен случай го очаква насилствена експулсация в Република Македония.

За Здравко Здравески, съпругата му Добрила и децата им на този етап връщане назад няма. Семейството е малтретирано в продължение на много години, тъй като бащата и майката са имали куража да заявят открито, че са българи и се гордеят със своя произход. През 90-те години на миналия век Здавко Здравески е бил официален представител на ВМРО в Холандия. Още през 1994 г. той е бил арестуван, съпругата му в негово отсъствие малтретирана и голяма част от българската литература извзета от дома им. Когато на власт идва ВМРО-ДПМН Здравко е командос в частите за бързо реагиране на Република Македония, тъй наречените „лъвове”. По време на албанската агресия той се проявява като смел и талантлив командир. Активно участва в обкръжаването и разгрома на албанските терористи, които както си спомняме, за да бъдат спасени бяха изнесени от обкръжението с автобуси от американските военни. След приключването на тази позорна за албанските терористи и за техните поддръжници война Здравевски служи в специалните части „тигри” и достига до офицерски чин „капитан”.

Въпреки проявения героизъм по време на бойните действия и преданата служба на родината през 2005 г. той е уволнен и разжалван, заради изявените му български чувства. През 2007 г. е скалъпен съдебен процес с фалшиви свидетелски показания и е хвърлен в затвора, където лежи до 10 септември 2010 г. През двете кошмарни години в Скопския и Прилепския затвор е подложен на зверски мъчения без да има право на медицинска помощ от затворническия лекар, за да се откаже от своето българско самосъзнание. Въпреки критичното му здравословно състояние, на неговата съпруга и на децата му не е разрешено нито едно свиждане. Няма право и на адвокатска закрила, а по време на процеса 5 адвокати са се отказали да го защитават, страхувайки се от репресии.

Докато Здравески е в затвора убиват брат му, а семейството му е постоянно малтретирано и подлагано на психически тормоз. Благодарение на твърдостта на съпругата му Добрила, която е внучка на героя от Крушевската република, войводата Георги Стоянов, членовете на семейството не се разколебават нито за миг в народностните си чувства и заявяват, че са горди българи. Следва и поредното нещастие – убийството на братът на Добрила, което се представя от властите за „битов инцидент”. И този път убийците са оставени на свобода без да бъдат съдени.

След излизането му от затвора Здравко Здравески се прехвърля със семейството си в България, където възнамерява да остане завинаги. Временно пребивава в Благоевград без никакви доходи, без морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. До времето на изтичането на визата им за престой в България държавните институции, оторизирани да се грижат за българите в чужбина не бяха изяснили на страдащото семейство как ще се решава техния въпрос. На 22 декември 2010 г. Здравески и трите му деца бяха препратени до българското консулство в Одрин, откъдето трябвало да получат удължаване на визата за престой в страната. Консулът по неизвестни причини връща семейство Здравески в България. Въпреки, че преди два месеца семейството е подало молба за поданство, поради бюрократични неразбории и подценяване на въпроса не му е било обяснено, че вместо по редовния ред с едногодишно изчакване е можело да се входира молба за спешно получаване на поданство в едномесечен срок, заради екстреното положение, в което се намират тези българи.

Неуреденото положение и страхът да не бъдат експулсирани в Република Македония действат угнетяващо на петчленното семейство на Здравко Здравески, което води живот на ръба на нищетата. Зад техния случай вече се организира сериозна обществена подкрепа в цялата страна и в социалната мрежа Фейсбук в група „Да помогнем на Здравко” с над 1500 члена. В Бургас с тази благородна задача се е заела Комуникационна група Имидж Едвъртайзинг на адрес пл. „Баба Ганка”, № 4, ет. 4.

Предстои случаят да бъде отнесен до световните и европейски правозащитни институции – ООН, Европейски съд за правата на човека в Страсбург, сезиране на Европейската Комисия и Емропейският Парламент. Подготвят се писма и до дипломатическите мисии в София на страните членки на ЕС, САЩ и на други страни.

До тогава обаче родолюбивото семейство се нуждае от сериозна материална подкрепа, за да преживява до уреждането на поданството им, едва след което може да им се предложи подходяща работа. Семейство Здравески са носители на традиционните български качества – трудолюбие, скромност, честност, почтеност и човечност и борбата за тяхното бъдеще е борба за проява и на една от най-ценните добродетели в сърцата на всички ни.

Изразявайки надежда за масова проява на характерната за нашите граждани безрезервна подкрепа на страдащите българи, призоваваме всички жители на общината за финансова помощ според възможностите им за изстрадалото семейство на Здравко Здравевски.

Апелираме всички граждани за съпричастност и солидарност към репресираните и изпаднали в нужда заради родолюбието си българи.

IBAN: BG98UBBS80021030302230

СМЕТКА: 1030302230

БАЕ: 20080023

Обединена Българска банка

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – НЕСЕБЪР

КМЕТ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА МАКЕДОНСКО КУЛТУРНО-БЛАГОТВОРИТЕЛНО БРАТСТВО „ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ” – ГР. НЕСЕБЪР

МДП Kалендар 2011

2011-01-07T01:39:00.001-08:00

Весели Празници

2010-12-25T13:00:00.001-08:00

Истината за Македония през очите на един французин

2010-12-16T12:04:00.001-08:00

"Преди клането" е роман за Македония, написана от французина Пиер д,Еспаня, който излиза в Париж през 1902 г. Книгата беше представена днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с участието на директора й проф. Боряна Христова.

Инициатор за представянето й на български език е съвременникът ни Христо Матов, приятел и дарител на Националната библиотека и радетел да се каже истината за Македония чрез автентичните документи, което е кауза на живота му. Той е племенник на своя едноименен бележит родственик Христо Матов, на когото д,Еспаня е посветил романа - "македонският филолог и професор, доживотен затворник в Будрун". Посвещението е и за "незнайното и славно множество негови другари в пленничеството". Прекрасният превод на романа е на Милен Шипчанов, редактор е Иван Николов, а издателството е "Св. Климент Охридски".

"Книгата е репер в българщината - у нас още има значение девизът на Паисий, само че преиначен "О, неразумний юроде, защо се срамиш да си българин. Този французин ни дава един урок как да обичаме рода си, нацията си, себе си", заяви съвременникът Христо Матов. Романът е посветен не само на Христо Матов, но и на българите в Македония, на тяхната ВМРО и нейните самоотвержени дейци, получили през 1901 г. от турския съд най - строги наказания - смърт, доживотно заточение и затвор.

Моралът, волята, решимостта, интелигентността и обаянието на водачите Христо Матов, Борис Сарафов, д-р Христо Татарчев и Пере Тошев подтикват Пиер д,Еспаня да създаде един опус за мъчителното пробуждане, вдъхновението и борбата. Чрез всички тях идеята за свобода преобразява робските души така, че неизбежната трагична развръзка не плаши никого. Удивителното е, че един чужденец е успял да се развълнува по такъв начин от проблематиката, че да напише толкова проникновено книгата, заяви по време на представянето редакторът Иван Николов. Авторът е разбрал основната идея на тъжната и величава сага за Македония - че борбата с робството е борба срещу робската психика, каза той.

Чудно е как българската немара досега е оставило встрани това ценно произведение на словото, сподели Николов. Струва ми се, че една такава книга би била гордост за всяка една литература, но ние трябва да приобщим тази книга, защото тя става част от българската история, смята той. Редакторът предложи великолепната и достоверна книга за Македония да бъде разпратена до всички държавни институции, а в София да има барелеф на автора Пиер д,Еспаня и улица на негово име, което ще бъде заслужено признание от българите. /БГНЕС

link

АПЕЛ

2010-10-31T10:56:00.000-07:00

От 25 октомври 2009 г. заради изява на българското си съзнание в Егейска Македония, Никола Стоянов е подложен на преследване от местните гръцки власти в град Воден (Едеса) Той е роден в гр. Воден /Едеса/, днешна Гърция. Завършил е минно инженерство в Атина. Неколкогодишните му опити да полва българското си име са безуспешни. Нещо повече – това му струва работата. Той е уволнен заради това, че е демонстрирал национално съзнание, различно от гръцкото.В 1992 г. заедно с около 300 свои съмишленици прави на няколко пъти безуспешни опити да регистрира гражданско сдружение “Български човешки права в Македония”. Тогава Инициативният комитет решава да заведе дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Съдът взема решение да препоръча на Гръцкия върховен съд /Ариопага/ да регистрира сдружението. Ариопагът изпълнява решението от Страсбург и регстрира гражданската организация с нестопанска цел “Български човешки права в Македония”.Това се превръща в повод за всевъзможни провокации и насилие срещу членовете на организацията и особено срещу Никола Стоянов. По стените на домовете им се появяват графити с пречупени кръстове, лозунги с антибългарско съдържание. Случавт се побои и всякакви други провокации, насочени предимно към председателя Никола Стоянов. Всички тези акции имат за цел да прекратят дейността на организацията, която със своя интернет сайт www.bulgarmak.org. от 7000 страници и 10 000 фотодокумента на английски и гръцки език разкрива същността на проблема с правата на българите в Гърция. Този сайт има около 5 000 000 посещения от цял свят. Стратегията на местните шовинистически среди и местните власти е със системен терор да отстранят Никола Стоянов от общественото поле. За постигането на тази цел в последно време са предприети няколко активни мероприятия на местната полиция, която не подбира средства. Домът на Никола Стоянов на няколко пъти е разбиван и ограбан. Той е обект на клевети и заплахи от лумпенизирани лица, използвани от полицията. Обвинен е в педофилия чрез специално подготвена акция от местната служба за сигурност. При неколкократните обиски в дома му, са иззети компютъра и техниката, свързана с него, както и десетки дискове, като по този начин той е лишен от възможността да попълва сайта на организацията с нови материали. В това отношение изобретателността на местната полиця е за завиждане. На няколко пъти той е бит на улицата от непознати лица. Многократните му опити да потърси помощта и закрилата на официалните местни власти остават без последствия. Вместо това срещу него се инсценират съдебни процеси, с лъжесвидетели и подставени лица.На 2 март 2010г. в Солун бе гледано едно подобно дело срещу него. Съдът по скалъпено обвинение за незаконно притежаване на оръжие го осъжда на две години затвор глоба в размер на 6720 евро. Заедно със съдебните разходи, разходи за адвокати и др. сумата нараства до около десет хиляди евро. Предстоят още няколко дела от серията, скалъпени обвинения, които са му подготвили местните власти. За всичко това е уведомен Комисарят по човешките права в Съвета на Европа в Страсбург г-н Томас Хамарберг. Обръщаме се към Вас с единствената надежда да намерите възможност да се помогне на този човек и на неговата организация да съхранят възможността да живеят по човешки и да продължат своята правозащитна дейност на хора, изповядващи различно национално съзнание в една държава, членка на Съвета на Европа и на Европейския съюз.

София 23.10.2010г.

УС на СМО

Представяне на книга

2010-10-24T07:37:00.000-07:00

Съюза на Македонските Организации /СМО/ Ви кани на 01.11.2010 год. от 17:00 часа в салона на Славянска Беседа на предстявяне на книгата "Македонска голгота" от Иван Бабев.

МЕМОРАНДУМ

2010-07-25T12:41:00.000-07:00

С.М.О.- СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Регистриран по фирмено дело№ 5232/97 СГС регистрирано като такова в специалния регистър на Министерство на Правосъдието под №1 със седалище и адрес на управление:
София ул. Хр.Белчев 34 София 1000 ЕИК 121629200

МАКЕДОНИЯ В СЪРЦЕТО НА ВСЕКИ БЪЛГАРИН

МЕМОРАНДУМ
на
СМО – СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
(Регистриран по фирмено дело № 5232/97 СГС
като сдружение с нестопанска цел в обществена полза)

ОТНОСНО: Незабавната отмяна на позорните последици от погрома и мародерството, осъществени от тоталитарните режими през периодите 1934/1935 и 1949/1953 г. над македонските обществени организации

Братя и сестри,
Многократно писахме, говорихме и молихме във връзка с горната тема, но без никакви последици, поради което сега се насочваме към Вас, като носители на отговорността на политици и общественици и с вярата, че е дошло времето на тази обща българска грижа. (Вж. Приложение №1).
Проблемът, който поставяме на Вашето внимание няма самостоятелно звучене, защото се отнася до ликвидирането и ограбването и на един от основните елементи на националната ни същност и се отразява върху състоянието на нашето гражданското общество, а те и двете – и същността, и обществото – от много време са в сериозен разпад.
Ние сме в постоянна претенция за пълноценни европейци и това безусловно ни мотивира за незабавно противодействие срещу погрома над македонските обществени организации, срещу позорните последици от него, водещи до потъпкване на човешки права и до отродяване. В защита на гражданските ни права задължават поредицата решения и декларации, както на нашето народно събрание, така и на европейските институции (Вж. Приложение №2).
Продължителното премълчаване на причините и последиците на погрома налага, макар и накратко, да се очертае, както същността на ликвидираните бежански организации, така и събитията, които определят тяхната съдба:
Едва ли има друга българска обществена организация, която да има толкова ясен и достоен произход, започваща с бунтове, въстания и саможертвена съпротива на населението на Македония в защита на националната, родовата и личната чест и човешко достойнство.
Самото сдружаване става на базата на бежанската трагедия, свързана с изоставяне на роден дом и имущество, с изгубване на най-близките хора. Всичко това е съпроводено с огромния риск на едно преселение към непознати краища. Основният ориентир в тази стихия е била Майка България, която с нейните скромни възможности – въпреки катастрофите – осигурява на засегнатите оземляване, субсидия и друго битово съдействие, което води до възникването на цели нови селища, квартали и улици в редица български по-големи и по-малки градове.(Вж. Приложение №3).
Подобно преселение е имало и по посока на Европа, Америка и Австралия, но винаги обществените организации на македонските българи носят старото библейското име братства, а тяхната членска маса скоро надхвърля стотици хиляди души, към които днес, ако се прибавят и потомците им, ще се надхвърли многократно днешното население на държавата Македония. Принципите на сдружаване, на които се изграждат братствата, са отразени в техните устави и в самата им дейност. Скоро те се превръщат в средища за обществено и лично възпитание в дух на родолюбие, просвета и човечност, т.е те са преди всичко средища за взаимопомощ.
Началната организационна форма на братствата постепенно добива свое развитие в нови спомагателни образувания като съюзи и фондации. Развитие търпят и самите членове на братствата, които с труда си и личните си качества намират своето място и в общия живот на държавата и обществото и просперират, като си създават свой личен авторитет. При всички случаи се запазва обаче основният принцип: богатите и можещите да помагат на бедните и болните. Така от средите на бежанците и потомците им произлизат имена на видни учени, политици, депутати, писатели, военни, а дори и министри и министър-председатели, като всички дават своя решителен дял в изграждането и напредъка на България.
Данните от времето между Първата и Втората световна война определено сочат, че в средите на бежанските обществени организации е имало решително притъпяване, а дори и отпадане на партийни настроения и различия.
Правният регламент на самите братства до 1933 г. е бил провеждан по административен ред, а след това се преминава към съдебна регистрация, което им дава възможност да бъдат пълноценни правни субекти. Така общият брой на бежанските организации в пределите на Царство България достига цифрата 700, като тези от тях, които са регистрирани като юридически лица наближава 200, а само в София тяхната численост е 35 (Вж. Приложение №1).
Населението на градчето Смилево в Македония има своя битова поговорка: Много арно не е на арно, а много лошо не е на лошо. През пролетта на 1934г точно в първата си част тази поговорка е сполетяла македонските братства – остава сега и да се сбъдне и втората половина от нея!
Тогава над българската държава се изсипват бедите на сърбоманския преврат, организиран от Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Първата им грижа била, наред с партиите, да забранят всякакви прояви на революционната ВМРО и дадат ръководителите й на военен съд за сигурно и тежко наказание. Предприемат се арести, интернирания и физическа разправа с голяма част от кадрите на бежанските братства. Със специална наредба на правителството (Д.В. бр.92 от 25.VІІ.1934г.) е посегнато и на две основни бежански организации – Македонската народна банка и Македонската Кооперативна банка. Първата е била акционерно дружество и се е помещавала в сградата на Светия Синод на площад Св.Неделя, а втората е била кооперативна организация и се е помещавала в собствена сграда в София на ул. „Граф Игнатиев” №14. И двете били обявени незабавно в ликвидация, защото се счита, че съхраняват и боравят с парите на ВМРО, което е било чисто политическа измислица, обаче е послужило като основание за конфискуване на авоарите им.
Десет години по късно същите превратаджии – Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов и други, но този път с прякото участие на БКП и нейни политически сателити и при активното съдействие на войските на тогавашния Съветски съюз извършват отново преврат, който се оказва фатален за македонските братства.
Накратко как се развиват събитията?
На първо време е извършена кървава разправа с голяма част от ръководствата на самите братства и техните мероприятия, но формално на самите сдружения и формации не се е посегнало, защото се е разчитало, че те ще бъдат използвани за партийни цели и коминтерновски намерения. Преди всичко за обезбългаряването на Пиринския край по пътя на коминтерновска македонизация – стара мечта и на сръбския фанатик Стоян Новакович и обект на специална сесия на Коминтерна от 1935г.(Приложение № 5).
Този път те ударили на камък, защото братствата категорично отхвърлили тези опити на управляващите превратаджии. Дори и редови комунисти се възправят срещу това обезбългаряване, а и същевременно бежанците провалят събранията, които са специално организирани и подготвени от партийни и титови функционери. Това вбесило дори ръководството на Югославската компартия и през пролетта на 1947 г. тя отправя специално писмо до БКП за незабавното разтуряне на македонските братства и предаване на имуществата им и документацията съответно на Белград и Скопие(Приложение №6). Коминтернът подкрепя това и Политбюро на БКП с протокола си под № 135А от 17.03.1947 г. решава: да се ликвидират братствата, но под формата на „саморазпускане” и да се отнемат имуществата и наличната документация (Приложение№7).
. Започва трескава подготовка за изпълнение на решението като на Скопие е предаден саркофага с костите на Гоце Делчев, както и документацията и библиотеката на Македонския дом в София. Държавната администрация и политическия актив са впрегнати по-изкъсо и си разпределят „грижата” по ликвидиране на бежанските организации на българите от Македония. Народното събрание се заема да подготви нова нормативна база, уреждаща самото прекратяване на подобни правни субекти и това става с нарочна глава в новия Закон за лицата и семейството. Министерство на правосъдието издава специално окръжно под № 2185 от 05.ХІ.1949 г., с което дава конкретни и подробни указания за провеждането на самата съдебна процедура. Министерството на вътрешните работи ангажира своите областни управления за пряко участие и пълно съдействие при провеждането на самите дела, като за целта е разпратено писмо от Столичното управление на МВР.
БКП също така мобилизирала своя партиен апарат за пряко участие и съдействие по провеждане на ликвидацията на братствата. Сигналът за започване на срамната акция дава самият Президиум на Народното Събрание със свой специален Указ (Известия на бр. 21 / 23.ІІІ.1951 г. вж. Приложение №8). Така именно е дадена нормативната основа за саморазпускането на бежанските сдружения и за даряването на техните имоти на разни комуноидни организации.
Начело на последните застава Христо Калайджиев, който същевременно е член на самия Президиум на Народното събрание, т.е той е избран и за законодател и за осъществител на контрола по провеждането на самата акция.
Въпросният нормативен акт (Указът на НС от 1951 г.) заляга в основата, не само на провежданата акция, но и в актовете на самите съдилища. Партийните функционери към Македонския дом в София осигуряват и двойната адвокатска „защита” по процесите чрез двама свои активисти – Благой Христовски и Христо Райчинов.
Въпреки властовите възможности и положените грижи по десетките дела, гледани в София, комунистическите функционери обаче успели да доведат само едно лице за свидетел, и то пак не можало да каже нищо по съществото на делата, а и самите подсъдими – братствата – не били призовани.
Така самите дела остават без доказателства, без редовно призоваване на братствата и накрая завършили с РЕЗОЛЮЦИИ, а не със съдебни решения, така както изисквал процесуалния закон. В случая се касае не до формално нарушение, а до съществен пропуск, който опорочава цялото съдебно производство, тъй като то приключва без съдебен акт, който да има силата на присъдено нещо, както изисква и доктрината (становище на проф. Живко Сталев, изложено в „Българско гражданско процесуално право” - пето издание 1994 г. с. 522 и сл.), т.е. по въпроса няма и не е налице съдебен акт, който да е влязъл в законна сила.
Самата резолюция е само акт на съдебна администрация, но не и съдебно решение, което да задължава тогава или когато е да е било (Приложение №9).
Така по държавна и партийна линия е проведен погром, който се изразява в ликвидирането на бежанските сдружения – братства на българите от Македония. От друга страна, в цялата тази съшита с бели конци операция се отразява самодоволството на властвуващите по това време.
В резултат обаче обществеността на македонските бежанци била заменена от секции и поделения при културни домове – като например домът „Владимир Поптомов” в София, придаден към Отечествения фронт, начело на който стоял полковник от ДС – Иван Караянев, а всички прояви били дирижирани и наблюдавани от партийни активисти.
За укрепване на „обществения” характер на споменатите по горе секции и поделения са привлечени стотиципартийни и комсомолски активисти.
От хората на партийното величие Пенчо Кубадински е доведена през 1986г. специална група младежи начело с Красимир Каракачанов, Евгени Еков, Спас Ташев, Бойко Ватев, и други все „наши момчета”, които скоро започват да изпълняват конкретни партийни задачи на Държавна сигурност, за да стигнат след време до ПЪЛНОТО ПРОЧИСТВАНЕ на всичко онова, което мисли различно, милее и има корен или връзка с Македония.
Тези комсомолци и агенти свършват особено „добра работа” и след вътрешно партийната промяна, след провеждането на партийния преврат от 10.ХІ.1989 г., когато наяве идват хиляди хора с надежда за реална и истинска промяна и за възстановяване на поруганото дело.
На това се надяват и другите бежанци, разпръснати по всички краища по света. И тогава спонтанно се взима решение да се проведе Възстановителен конгрес, който наистина се провежда през 1990 г.
Присъстват делегати от всички краища на самата Македония, от Америка, от Австралия, от Европа, от всички краища на България, като се стичат делегати на старите братства и за два дни – на 5 и 6 януари 1990 г. са изказани много истини и са взети ясни решения за възстановяване на братствата и на техните мероприятия. Обаче „младите войводи” от пенчокубадинския отряд, с помощта на старите партийни активисти и ръководители от самия македонски дом влизат в своята роля. Те позадържали документите и се стигнало до очаквания от коминтерновците резултат: вместо да бъдат възстановени македонските бежански организации книжата от този конгрес били приложени към фирмено дело №1/1953 г. на Градския съд в София (Приложение №10), отнасящо се до организацията на Лев Главинчев, Христо Калайджиев и на други партийни функционери: Съюз на Македонските културно просветни дружества, т.е. отново към Съюза , който бил създаден през 50-те години, за да поеме Македонския дом в София и който никога не е бил прекратяван, за да бъде възстановяван.
След това е сменен само номера на делото, той станал 1974/1990 г. под който и до днес се води обществена организация в частна полза ВМРО, с несменяем председател Красимир Каракачанов (Приложение №11).
Така с тази правно-канцеларска хватка е подменена волята на един истински конгрес на македонската общественост.
Всички книжа на обществената организация ВМРО с адрес ул. „Пирот” 5 и несменяем ръководител Красимир Каракачанов са приложени към фирменото дело на Главинчев - Калайджиев и сие, като само номера му е сменен и става от 1/1953 на 1974/1990 г., т. е. касае се за все една и съща организация, която е посочила в устава си, че е в частна полза!
С течение на времето фалшификациите продължават. Те се разширяват и във Варна, и то с нова комбинация. Групировките на така нареченото ВМРО в двата града – София и Варна, основат и регистрират и по една Фондация (също в частна полза), на която прехвърлят дарените им имоти. Самата регистрация на фондациите става съответно в Пазарджик и Плевен – по някакви не много ясни и чисти съображения и намерения. .
Това обаче мотивира хората, които не споделят тази политическа търговия, да се организират в алтернативна организация и да окажат съпротива. През 1997 г. се създава Съюз на македонските организации, в който и сега членуват десетки обществени организации както в София така и в Бургас, Плевен , Несебър, Велинград, Благоевград, Петрич, Гоце Делчев, Равда, Бяла, и другаде.
Наред с просветната и организационна работа този Съюз и неговите членове неведнъж търсят помощ и съдействие за решаване на възникналите проблеми, като се обръщат към държавните институции – Прокуратурата, Съда, Народното събрание, основни министерства – търсят съвет и подкрепа от отделни политици и държавници (Приложение №12).
Особено приветливо и с надежда ги посрещат ръководителите на 38 и 39 ОНС, но за жалост не са се получили крайни и окончателни резултати.
Реална помощ и съдействие оказва Светослав Лучников – един от челните български юристи и демократи. Той не само изслушва представите на СМО, но и ги разбира напълно, като дори съдейства наши представители да вземат участие в заседанията на Правната комисия към 38-то Народно Събрание.
Тридесет и осмото ОНС дори приема и залага в Проектозакона за юридическите лица с нестопанска цел, известен текст, който предвижда премахването на вредните последици за обществените организации на бежанците от Македония (Приложение №13).
В хода на работата по този закон за беда Светослав Лучников се разболя тежко и опасно, което подло е използвано от вносителя на Закона от името на мнозинството – Велислав Величков, който е един от доверениците на Красимир Каракачанов. Сключено е споразумение с народния представител Татяна Дончева от БСП за отпадане на направеното предложение (Приложение№14).
Така, когато настъпва денят за второ четене на закона, на 11.09.2000 г., на пленарното заседание идва болният Светослав Лучников, който едва се добира до трибуната и изказва своите съображения за запазване на предложения текст. Разбира се, че „войводите” не го подкрепили, а дори и проагитирали и другите да потвърдят махането на новия текст. Светослав Лучников е жестоко бламиран и от свои и от чужди. С мъка се свлича от трибуната, едвам се прибра у дома си на улица Янтра №12, а след няколко дни се преселва във Вечността, оскърбен именно и от свои, и от чужди..
След станалото се насочихме и към прокуратурата и съда, но без резултат. Стигна се до завеждане на процес по член 13 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел , който продължи близо четири години без краен положителен резултат, защото „не сме били заинтересовани лица”- тъй като не сме били си платили членски внос при Каракачанов. Този правен цинизъм ни мотивира да се обърнем към Европейския съд за правата на човека в Страсбург, от където чакаме решение вече близо три години.
С този МЕМОРАНДУМ, ние, потомците на бежанците от Македония, се обръщаме към българската общественост, за да покажем, докъде е стигнал националния ни срив, подплатен с наследения коминтерновски нихилизъм. ( Приложение № !4 )
Ние не само че няма да приемем този низ от предателства спрямо Майка България, но заявяваме, че до последен дъх ще се борим срещу потъпкването на гражданските права на обществените организации у нас.
Предлагаме на Вашето отговорно внимание какво записа в дневника си съвременника на станалото през 1951 г. – тогавашния председател на ОНС и бивш министър на външните работи Георги Кулишев:
„Разтурянето на македонските културно-просветни дружества или превръщането им в землячества би било, мислил съм всякога, груба политическа грешка. Това би имало и особено болезнено отражение сред българското население във вътрешността, което би изтълкувало подобна постъпка като пълно и окончателно дезинтересиране на България и на изселниците към съдбата на македонските българи. Така биха го използвали за свои цели и асимилаторите.”
Дано бъде послушан този разкаял се политик и дано и други да не съжаляват за подобна повторна грешка за напред.
Основното, което остава за нас, е да се работи упорито и честно за отстраняване незабавно на позорните последици спрямо делото на нашите предци,
ЗАЩОТО наш личен , родствен и национален дълг е да покажем, че сме достойни за делото на тези поругани бежанци,
ЗАЩОТО ние считаме, че родовите ни гнезда и днес са населени с наши родственици, на които трябва да подадем братска десница без да забравяме взаимно на кого сме потомци,
ЗАЩОТО ние декларираме, че никога няма да бъдем нито национални предатели нито озлобени шовинисти,
ЗАЩОТО ние твърдо ще отстояваме, че за нас българите, отношението ни към Македония не е като към някоя далечна африканска страна,
ЗАЩОТО за нас, потомците на бежанците от Македония, винаги ще има хуманно европейско разрешение по всички проблеми на човешкото развитие.
Затова ние ПРЕДЛАГАМЕ:
1. Народното събрание да приеме Закон за отмяна на Указ 130 на Президиума на Народното събрание от 1951 г.
2. Да бъде поискано тълкуване на Конституционния съд за правната значимост на актовете, с които са били прекратени бежанските братства и техните мероприятия.
3. Да бъдат отменени всички сделки и разпореждания, осъществени с имуществото и интересите на прекратените братства и техните мероприятия.
4. Да бъде проведен пълен одит от контролните органи на Министерство на финансите и Сметната палата на имуществата, правата и интересите на братствата и техните мероприятия, както и за причинени щети и за пропуснати ползи, и за незаконосъобразното облагодетелстване на трети лица.
5. Изпълнението на горното да бъде възложено на Министерския съвет и да се проведе без да се плащат всякакви такси.

Приложения:
1. Брошура №2
2. Решения и декларации на НС и ЕС/стр.39 от Брошура № 1/
3. Данни за заселниците и сдруженията /Брошура № 1 /
4. Данни за братствата в България / стр.45 Брошура № 1/
5. Справка от сесията и за действията на Вл. Величков/стр.38 Брошура № 1/
6. Писмата на и МКП до ЮКП /стр.14 Брошура № !/
7. Протокол ЦК БКП /стр.20 Брошура №1/
8. Указ на НС /стр.21 Брошура №1/
9. Справка от проф. Ж. Сталев /„Българско гражданско процесуално право” - пето издание 1994 г. с. 522 и сл./
10. Удостоверение от СГС /стр.26 Брошура №! /
11. Брошура №1
12. Предложение на Проект на Закон
13. Параграф 5 ПЗР ЗИДЗЮЛНЦ / стр.38 Брошура 1 /
14. Извадка от заседание на НС

Настоящият меморандум е приет единодушно от Управителния съвет на Съюза на македонските организации, състоял се на 27 март 2010 г. в София.

София, 27 март 2010 г Управителния съвет на
Съюза на македонските организации:

Д Е К Л А Р А Ц И Я

2010-07-25T12:39:00.000-07:00

До

Президента на Република България г-н Георги Първанов

Председателя на 41 – то Народно събрание г-жа Цецка Цачева

Министър – председателя на Република България г-н Бойко Борисов

Министъра без портфейл, отговарящ за българите в чужбина г-н Божидар Димитров

Външния министър на Република България г-н Николай Младенов

С копие до :

Посолството на Република Македония в България

Посолството на Съединените Американски Щати в България

Посолството на Федерална Република Германия в България

Посолството на Република Франция в България

Посолството на Великобритания в България

Посолството на Руската Федерация в България

Представителството на Европейската комисия в България

Всички медии в България

„Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода". Ако приемем, че една част от българите от Македония са загубили тази воля за свобода, което се вижда в Република Македония, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-страшното престъпление, което е направено на този народ от македонистичните управители, защото те са го оставили без собствен исторически разум.
Вече близо 20 години след разпада на СФР Югославия над Българите, съставляващи най-голямата етническа група в Република Македония се провежда скрит геноцид и културна асимилация. Отказват им се елементарни човешки права, като право на самоопределение, културна автономия, свободна изява на националното им самосъзнание и много други. В това време македонската държавна машина използва целия си позволен и непозволен репресивен потенциал, за да смаже справедливите им искания. Дори нещо повече, отрича се самото им съществуване. На практика в Република Македония и днес най-тежкото престъпление е да си Българин.
Това е срам за цялата международна общественост, която позволява такова флагрантно нарушаване на човешките права и потъпкване на човешкото достойнство. Най-големият срам обаче е за Българската държава, която за 20 години не намери за необходимо да направи, каквото и да било в защита на Българското население в Македония, което вижда в нея своята най-голяма опора и извор на всичките си надежди. Това е предателство, което историята не помни!
Ето защо ние Българите от Македония заявяваме, че търпението ни вече е към своя край и за пореден път отправяме апел към отговорните политически и държавни фактори в майка България с искане за решителна намеса и подкрепа.

Ние настояваме:

1. Да спре кражбата и фалшификацията на Българската история от управляващите в Македония.
2. В мултиетничката конституция на Република Македония да бъде поправена неправдата и бъде вписана националност “Българин”, с всички произтичащи от това права и задължения.
3. Управляващите в Република Македония да спазват основните и елементарни човешки права на Българите, залегнали в Европейската харта за правата на човека.
4. Платените сърбомански медии в Република Македония да прекратят словото на омраза срещу нашата Родина – България и нашия Български народ.
5. Властите на Република България да изискат от Министерски съвет на Република Македония да отмени антидемократичната наредба за престой на колите с Български регистрационен номер за срок от 6 месеца на територията на Република Македония в една календарна година. Считаме, че тази наредба нарушава правата на хората с двойно гражданство, именно Българско и Македонско. Подобен нормативен акт е в грубо нарушение на основните европейски норми и международните закони за двойно гражданство.
6. Един от официалните езици на държавата Македония да бъде и Българският книжовен език.
7. Възобновяване на традиционните културно-образователни и църковни институции в Република Македония по подобие на Българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на днешна Република Македония по времето на Османската империя, разбира се адаптирани към съвременните условия и потребности.
8. Възобновяване на духовното и културно единство на Българите от Република Македония и Българите от Република България.
9. Защита на Българите в Република Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид.

Ние нямаме намерение да правим
НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С ТЕЗИ НАШИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ!
ЗАТОВА УМОЛЯВАМЕ ВСИЧКИ ОТГОВОРНИ ФАКТОРИ И ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО
ОБЩЕСТВО ДА СЕ САМООПРЕДЕЛИ - ДАЛИ РЕШИТЕЛНО ПРИЕМА ПОЗИЦИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ!
Нищо по-малко от това не би удовлетворило нашите искания и потребности. Само изпълнението и строгото спазване на тези девет точки ще гарантират правата на Българите в Република Македония и ще ги накарат да се почувстват пълноценни хора и граждани. Надяваме се този път Българската държава да приеме сериозно исканията ни и да се държи като наша майка.
Никога в Македонското освободително движение нямало път който би означавал отказване на българите от Македония от собствените братя в свободна България. Цялата борба на Македонското освободително движение е борба на първо място за запазване и за политическа свобода на Македонската Българщина, а в също време и борба за духовно единство на целокупната Българщина.

България над всичко!

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ
„ Р А Д К О „
Задграничен представител за България
Перица Аврамов

В София се проведе митинг-шествие в подкрепа на българите в Македония

2010-06-27T15:34:00.000-07:00

Митинг-шествие в подкрепа на българите в Македония огласи тази вечер центъра на София. Организаторите от Съюза на македонските организации настояха за облекчаване на режима за получаване на българско гражданство.

„Българите от Македония да бъдат писани в конституцията. Македония е мултиетничка зедница, която в конституция да ги пише сите останали освен българите-като първо. Като второ, право на майчин язик. Като трето, искаме право на образования на този майчин язик - искаме медии, искаме всичките демократични права на народите, които живеят в тая Македония. Не искаме нищо повече от другите, искаме еднаквост, искаме изаначяване с наще права с правата на останалите, които живеят в Македония”, заяви Перица Аврамов, председател на организационния клуб.

http://www.btv.bg/news/bulgaria/obshtestvo/story/1448038445-V_Sofia_se_provede_mitingshestvie_v_podkrepa_na_balgarite_v_Makedoniya.html

snimki TUK

Честване на Денят на Македония - Св. Дух 24.05.2010 организирано от Македонско движение Преображение

2010-05-26T14:42:00.001-07:00

Отбелязахме годишнина на Парашкев Цветков

2010-05-21T13:33:00.000-07:00

Петък, 21 Май 2010 11:44

135 години от рождението на Парашкев Цветков бяха отбелязани в четвъртък пред паметника му в Плевен. Проявата беше организирана от Община Плевен, Читалище “Парашкев Цветков” и Македонското културно-просветно дружество “Парашкев Цветков” - Плевен. Десетки граждани се събраха пред паметника на Парашкев Цветков, за да си спомнят за саможертвата и подвига на родения в Плевен поет-революционер. Проявата беше уважена от кмета на Плевен - Найден Зеленогорски, зам.-кмета Валентин Матеев, доц. Николай Тошев - председател на Съюза на македонските организации в България, съпредседателя на младежката организация Македонско движение “Преображение” Петър Колев, както и от наследници на Парашкев Цветков.
Любовта към отечеството е най-божествената музика в света - това послание отправи преди повече от век към своите възпитаници плевенският учител Парашкев Цветков, каза в словото си кметът Найден Зеленогорски. Тази съкровена музика неизменно бе в сърцето му и като студент в Прага и Дрезден, и като учител в плевенската гимназия, диригент на плевенския хор и струнен оркестър, пламенен революционер и войвода от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тази музика стана рефренът на един толкова кратък, но непокорен живот, посветен изцяло на своя народ и неговата свобода, допълни Зеленогорски. За личността и революционното дело на Парашкев Цветков говори Галин Димитров от Военноисторически музеи - Плевен.
С музикални изпълнения се включи Хорът за македонски песни при МКПД “Парашкев Цветков” с главен художествен ръководител и диригент маестро Ангел Шопов и солисти Калинка Рачева и Димчо Македонски. Хорът изпълни “Химн на македонските революционери”, “Песен за Парашкев Цветков” по текст на неговия ученик от Битолската гимназия - Арсений Йовков, “Заветът на дедите” и “Гласът на Пирин”. Пред паметника на революционера в знак на признателност бяха поднесени венци и цветя.

Доц. Николай Тошев, председател на Съюза на македонските организации в България:

Парашкев Цветков стори това, което Левски не успя

Ние, потомците, можем да откриваме прилики между дейността, делото и героичната гибел на Парашкев Цветков и други наши бележити революционни дейци. Той много наподобява както дейността на Ботев, така и на Яворов, Васил Левски, Гоце Делчев и Даме Груев. Безспорно приликата с Ботев е в това, че техният млад живот, техният плам и ентусиазъм е жертван за освобождението на нашата държава. За животописеца на Гоце - Пейо Яворов, ясно е, че сходното е сродството в душите и техният идеализъм. А какво да кажем за приликите с Васил Левски, който, както добре е известно, е възнамерявал да попадне в колкото се може повече кътчета на Македония - нещо, което Парашкев Цветков осъществява.
Безспорно, подвигът на тези наши герои за национално освобождение и обединение и стореното от Парашкев Цветков не са отишли напразно. Свидетелство е непрекъснатата почит и уважение, които общественосттта отдава. Тук, в Плевен, без съмнение има една благоприятна атмосфера за развитие на всички най-добри помисли за нашата национална идея.

Вестник "Посредник"

МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ"

2010-05-19T13:13:00.001-07:00

По-повод двойният празник Ви кани заедно да отбележим, денят на Македония(Светият Дух) и денят на българската култура и писменост. Честването ще започне в 12:00 в Борисовата градини с поднасяне на цветя пред паметниците на Тодор Александров и Ванчо Михайлов. В 13,30 пред Народната библиотека ще положим цветя на паметника на Светите братя Кирил и Методий. По същия повод в 14,30 ч. ще бъде обслужена панахида в църквата Св. Троица в София на бул. Константин Величков 28.

МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" /МДП/ е неправителствена организация /сдружение/, в която членуват българи от Македония и България. Учредена е на 23 октомври 2009г. в София. Целите и задачите на Движението са: запазване и утвърждаване на българския дух в Македония и развиване на културно-просветната и благотворителна дейност в двете страни. Организацията се финансира със собствени средства на членовете и дарения. Няма амбиции за участие в политическия живот, както в България, така и в Македония.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

2010-04-04T04:15:00.001-07:00

Спомен за Гоце Делчев

2010-03-29T06:58:00.000-07:00

С тържествен концерт в сряда в зала “Катя Попова” беше отбелязана 107-годишнината от гибелта на Гоце Делчев. Организатори на събитието бяха Община Плевен, Читалище “Парашкев Цветков” и Македонското културно-просветно дружество “Парашкев Цветков” в Плевен. Десетки граждани си спомниха за живота и героичното дело на македонския революционер. В концертната програма със свои изпълнения се включиха Хорът за македонски песни при МКПД “Парашкев Цветков” с главен художествен ръководител и диригент маестро Ангел Шопов, както и солистите Калинка Рачева и Димчо Македонски.

link

Интернет страница

2010-03-24T14:30:00.000-07:00

Интернет страница на Македонско Движение Пеображение

http://mdp-bg.org/

Македонското културно-просветно дружество "Парашкев Цветков" Плевен организира Великденски концерт

2010-03-21T11:56:00.000-07:00

Тържествен концерт по повод Великденските празници организират от Читалище "Парашкев Цветков" и Македонското културно-просветно дружество "Парашкев Цветков" Плевен.

Концертът се организира с подкрепата на Община Плевен и под патронажа на градоначалника Найден Зеленогорски. Повод за концертната проява е и 107-та годишнина от гибелта на Гоце Делчев. В инициативата ще участва Хорът за македонски песни при Македонското културно-просветно дружество "Парашкев Цветков" Плевен.

Главен художествен ръководител и диригент на хора е маестро Ангел Шопов, солисти Калинка Рачева и Димчо Македонски. Концертът ще се проведе на 24 март от 17.00 часа в зала "Катя Попова".

Предаването "Облаче ле бяло" бе свалено от ефира на ТВ СКАТ

2010-03-16T05:50:00.000-07:00

Предаването за българите в чужбина "Облаче ле бяло" бе свалено от ефира на ТВ СКАТ а водещия на предаването Петар Колев, който е и съпретседател на МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ, бе освободен от телевизия СКАТ.

Причината за това е неизвестна...

Родова среща- Несебър

2010-03-14T00:08:00.000-08:00

По случай 132-годишнината от Освобождението на България от турско робство Македонското културно-благотворително братство „Тодор Александров”- Несебър, съвместно с отдел „Култура” на община Несебър организираха на 05.03.2010г. родова вечер с потомците на войводите Иван Карасулийски и Христо Димитров във връзка с кръглата годишнина от тяхната героична смърт. Малко преди събирането от 18.00 ч. се поднесоха венци пред паметната плоча на Димитър Занешев.
На родовата вечер взеха участие повече от 200 потомци на войводите в общината, синове и дъщери на бежанци от Ениджевардарско в Егейска Македония, което говори за големия интерес на гражданите на Несебър към това събитие.

Войводата Иван Хр.Орджанов - Карасулийски е роден през 1875 г. в с. Кара суле, Гевгелийско от родители от Ениджевардарските села. Малко преди раждането му те се преселват в Кара суле, спасявайки се от местния бей. Баща му произхожда от известния Орджанов род от село Петрево, а майка му от стария Делиатанасов род от село Бозец. Негови родственици по майчина линия са Делиатанасови в с. Равда, а по бащина - Джамбазови в Свети Влас и Турчулиеви в град Бяла.
Загива в четата си през м. март 1905 г. в бой с турския аскер край с. Лесково в Паяк планина.

Войводата Христо Димитров е роден през 1880 г. в с. Баровица, Ениджевардарско. Още в юношеските си години се включва в революционното движение и от редови четник се издига до подвойвода (десетар) и войвода на революционна чета. След смъртта на легендарния Апостол войвода заема мястото му на Ениджевардарски околийски войвода, а по-късно става и Гевгелийски войвода. Води успешни сражения с турската войска и платените гръцки андартски чети. Унищожава андартската чета на ренегата Лазо Доямов в Геменджанско, когото лично убива.

За изключителната си неустрашимост Ичко Димитров е наречен от народа Паечки лъв, тоест „лъвът на Пяк планина”. През Балканската война е назначен за командир на разузнавателна рота към щаба на войската, съставена от четници и войводи. Загива през 1920 г. в сражение със сръбска военна част в околностите на Удово. Негови по-близки и по-далечни родственици в Несебър са потомци на бежанците от Баровица, Ениджевардарско от фамилиите Кехайови, Пейчеви, Айтови, Търтеви, Кондови.

снимки от събитето

Николай Тошев-паметник на Ванчо Михайлов

2010-03-01T10:53:00.001-08:00

ПРОГРАМА

2009-12-07T07:18:00.000-08:00

ИНСТИТУТ по ИСТОРИЯ при БАН
и ФОНДАЦИЯ „БРАТЯ МИЛАДИНОВИ”

ВИ КАНЯТ
НА НАУЧНА СЕСИЯ
„ОХРИДСКО-ДЕБЪРСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1913 г.
и БЪЛГАРО-АЛБАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ”

Откриване на научната сесия - 10.00 ч. на 12 декември 2009 г.
в залата на Военноисторическия музей, ул. „Черковна” № 92

ПРОГРАМА НА НАУЧНАТА СЕСИЯ

10.00 ч. Откриване на сесията ст.н.с. д-р Ангел Димитров (Институт по история при БАН)

Встъпително слово акад. Георги Марков (Директор на Института по история при БАН)
Българо-албанското въстание от 1913 г. н.с. д-р Георги Георгиев (Институт по история при БАН)

Македонският въпрос и албанското освободително движение в докладите на българските дипломатически представители (1910 - 1913 г.) н.с. д-р Слави Славов (Институт по история при БАН)

Въстанието в Тиквешко, като предходник на Охридско-Дебърското въстание проф. д-р Зоран Тодоровски (Директор на Държавния архив на Р. Македония)

Милан Матов - ръководител и историограф на българо-албанското въстание от 1913 г. в Западна Македония ст.н.с. д-р Милкана Бошнакова (БКМ - БИА)

От етнодемографски към държавно-политически проблеми в Западна Македония ст.н.с. д-р Александър Гребенаров
(Институт по история на БАН)

Българи и албанци през ХХ век ст.н.с. Боби Бобев
(Институт по балканистика при БАН)

Спомени от моя баща за голямото Охридско-Дебърско въстание Христо Матов
(Фондация „Братя Миладинови”)

Дискусия

Закриване

ПОКАНА

2009-11-25T12:39:00.001-08:00

Управителният съвет на Фондация “Братя Миладинови” гр. София, има честта да Ви покани на научен семинар “Охридското въстание в Македония 1913г.”, който ще се състои на 12.12.2009г. (събота) от 10.00ч. в залата на Националния военно–исторически музей на ул. “Черковна” №92(автобуси: №9, №72, №120, №...313, №413; т...рамваи: №20, №21)За справки: тел.: (02)946 18 05, eMail: miladinovi@yahoo.com

Марко Цепенков (1829 - 1920) - изтъкнат български будител от Македония 13.11.2009

2009-11-21T04:17:00.000-08:00

Ч а с п о Б Ъ Л Г А Р И Я

Водещ: доц. д-р Пламен Павлов

гост: Димитър Тачев /потомък на Марко Цепенков/

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3323

Погромът над бежанските организации на българите от Македония

2009-11-19T03:01:00.000-08:00

БРОШУРА № 2

http://podkrepa.net/media/broshuran2.pdf

П. Колев: В Македония смениха тактиката за репресии, за да са чисти пред Европа

2009-11-03T05:35:00.000-08:00

Петър Колев

Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне, а направиш ли и най-малкото нарушение, ти почернят живота, казва в интервю за Frognews.bg българинът от Македония, както сам се определя.

Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на Съюза на македонските организации – СМО. От август насам е водещ на предаването за българите в чужбина „Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.

интервю на Ана Кочева

- Ти си родом от Македония, завършваш право в България? Как се самоопределяш?

- Отговорът на този въпрос е много труден. Когато говоря за това от гледна точка на това какъв съм, аз съм си чист македонец. Но когато човек каже македонец, трябва да има предвид третия субстракт на българския народ, т.е. третия му елемент. Моята приятелка, например, е от Добрич и тя никога не е крила, че е добруджанка или имам примерно приятели – банатски българи и те не се притесняват от това, че са банатски българи. Така че и аз не се притеснявам от това, че съм българин от Македония т.е. македонец. Но това, че македонците сме част от българския народ, е повече от факт.

- Не се ли страхуваш да се идентифицираш като българин, много твои връстници и сънародници избягват да го направят?

- Едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо, но пак този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

- Къде и как виждаш професионалната си реализация?

- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Аз с триста зора дойдох тук и едва ли бих си тръгнал толкова лесно. Стига да имам възможност, шанс да остана тук, тогава едва ли би имало по-щастлив човек от мен.

- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?

- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно. В Македония на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен, същото се наблюдава и от вън (Европа, България). Смениха и тактиката, за да са чисти пред Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското съмосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва и с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. За това съм предупредил родителите ми и родните да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало до там. В моя роден град Щип е малко по-различно.

- А имали ли са някакви проблеми до този момент?

- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имали или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.

- Как преценяваш отношението на обикновените македонци в Македония към българите и България?

- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България т.е. са нейни граждани, карат коли с български регистрационни номера, плащат данъци за тях, но тук в България. Какво повече да ви кажа?

- А отношението на българите към Македония?

- За съжаление много малко хора в България, знаят какво представлява Македония сега. Има структури тук, в България, които се възползват от това и много често изнасят невярна информация, манипулират и настройват хората срещу Македония, а това ги държи актуални в обществото. Ще ви кажа едно нещо, което много често ми го задават като въпрос: Защо нямало българска телевизия в Македония, това не ли е цензура? И, когато знаем каква е обстановката там, и каква е тук, аз се питам защо няма македонска телевизия тук в България? В Македония цензурата ми е повече и от ясна, а какво става тук в България?????? Или може би някой се страхува от това, че хората, които живеят в Македония и в България , ако имат такъв достъп до информация, биха открили сами някои истини??? Но в общи линии мисля, че България и българите винаги ще обичат братята си от Македония.

- Как гледаш на някои настроения тук, България да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?

- Това е резултат от непознаването на Македония сега. В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя и за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че и едната и другата позиция си имат плюсове и минуси.

- Ти заговори за медии, ще те върна към тази тема ‒ на какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии оттатък?

- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич, Шкарич и.т.н.какво да очаква човек?

- Кои са най‒големите и кои най‒смешните лъжи, които се тиражират?

- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александар Македонски или може би това, че българите били татари.

- Скоро предстои събор на Македонската Православна Църква, която има намерение да се обяви за автокефална. Как би трябвало да реагира БПЦ, според теб, по този въпрос?

- Тук трябва да се подходи дипломатично. МПЦ има проблем с Сръбската православна църква и едва ли тя ще е съгласна с това. Тук е момента за БПЦ. Да подаде ръка на МПЦ, не в смисъл да я признае, а да й предложи съдействие за решаване на въпроса със СПЦ. Но, разбира се, трябва да има нещо и насреща. Мисля, че БПЦ има какво да поиска в замяна.

- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония и как би могла да се преодолее тя?

- Разбира се, че е. И няма как иначе – това е над 100 годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Сърбоманията може да се преодолее, когато България поиска, защото с много по-малко средства успехите ще са десетки пъти по-големи. Нека почнат да се разпространяват български вестници, книги, българска музика. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега.

- Накрая ‒ как се чувстваш в новото си амплоа на тв водещ, какъвто си от няколко месеца насам?

- Много ми е интересно, защото голяма част от гостите и техните разкази и истории са твърде любопитни. Темата за българите в чужбина, за мен, като българин от Македония, е много лична. Аз се вълнувам от тези неща и за мое огромно съжаление често ми се случва за много неща изобщо да не съм чувал. Но пък така научавам доста нови неща. Никога не съм си представял, че може някога да се занимавам с това, което правя в момента и първоначално ми беше малко странно. Всъщност реално още не мога да осъзная, че някъде ме дават по телевизията. Това за мен е ново предизвикателство и се надявам да оправдая доверието на екипа на телевизия СКАТ и разбира се очакванията на зрителите.

http://frognews.bg/news_16463/P_Kolev_V_Makedoniia_smeniha_taktikata_za/

ОТВОРЕНО ПИСМО

2009-09-17T12:50:00.000-07:00

До Президента на Република България г-н Георги Първанов
До Председателя на Народното Събрание г-жа Цецка Цачева
До ръководствата на политическите партии
До средствата за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Съюза на Mакедонските Oрганизации

Напоследък в българското медийно пространство, както и на редица обществени прояви, се прокарва все по-настойчиво идеята да бъде премахнато двойното гражданство за българите.
Някои партии, недоволни от резултатите на изборите и от участието на български граждани, живеещи в Република Турция, виждат по този начин възможност за ограничаване на „турския” вот в българските избори.

Съюзът на македонските организации, като родолюбиво обществено неправителствено движение, имащо по-тесни връзки с българите от Македония, чувства за свой дълг да изкаже тревогата си по този въпрос:

Премахването на правото за още едно гражданство, освен българското, ще накърни сериозно гражданския статус на нашите братовчеди и роднини отвъд границите на България.

В Република Македония все повече хора не скриват българското си самосъзнание. Като имаме предвид отношението на македонските власти към тях, следва да предвидим „мерките”, които македонската бюрокрация ще предприеме срещу споменатите български граждани, живеещи постоянно там. С положителност могат да се очакват репресивни санкции като: отнемане на имущество, преследване в служебната йерархия, спънки по границата при преминаване през контролните пунктове, както и всякакъв друг административен тормоз.
Тази ситуация важи с не по-малка сила и за други компактни български общности зад граница, а така също и за отделните икономически емигранти и студенти, заминали от България в чужбина.

Длъжни сме да заявим: Отнемането на така нареченото двойно гражданство ще доведе до обезбългаряване и отродяване на близо четири милиона българи навсякъде по света.

Управителен съвет на СМО

Македонско сърце, лудо носам

2009-09-11T10:45:00.000-07:00

Кръвта вода не става

2009-06-30T12:26:00.000-07:00

Тих бял Дунав

2009-06-30T12:20:00.001-07:00

ПЕТАР КОЛЕВ: МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО СЪЗДАДОХА

2009-06-16T10:41:00.000-07:00

Автор : интервю на Соня СИРОМАХОВА
15 June 2009

ТОВА, КОЕТО НАПРАВИ БТВ С „МЮЗИК АЙДЪЛ”, ПОЛИТИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ НЕ МОЖАХА ДА НАПРАВЯТ ЗА 20 ГОДИНИ

НЕ ТРЯБВА МАКЕДОНИЯ ДА СЕ ПОДКРЕПЯ НА ВСЯКА ЦЕНА

Петар Колев е роден през 1986 г. в Щип. В момента завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на македонските организации – СМО. Изрично отбелязва, че името му се пише с А, а не с Ъ.

Г-н Колев, много български младежи учат на Запад. Вие защо предпочетохте да получите висшето си образование в България?
Българското общество изобщо не познава българската общност в Македония, не знае какво означава България за хората там и най-важното не може да оцени нивото на образователната си система.
За съжаление в родната ми държава, родното ми място, образованието е под всякаква критика, все още не може да се освободи от комунистическите си нрави. Хора като мен, които са с изтъкнат български дух и българско самосъзнание, трудно могат да влязат в каквото и да е учебно заведение в Македония. И затова и за да получат по-добро образование идват в България.
Моята фамилия е съвсем българска – Колев, а на всичко отгоре съм и от Щипско Ново село. Такива хора са неудобни за властимащите. Като малък желанието ми беше да стана военен, но човек като мен трудно можеше да влезе в такова учебно заведение. Осъществи се второто ми желание – да уча право. В Македония правото се ръководи от по белградската школа, а в момента виждате Белград на какво ниво е. Смятам избора си за правилен – да уча в една европейска страна, която се развива, а и съм българин.

Какво е вашето лично отношение към България?
Много е трудно човек да отговори еднозначно. Когато чуя България стават твърде емоционален. Може би любов, освен позитивни чувства и възможност за развитие. За мен това е България – началото и краят.

Защо според вас има толкова много антибългарски настроения в Македония?
Причините затова българското общество малко познава. Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Но истините започват да излизат на бял свят. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но не това е важното. Отговорността на България са българите, онази част от хората, които не четат тези вестници, не обръщат внимание на поръчковите статии. Това са българите в Македония, които по неофициални данни са около 300-350 хиляди – хора с българско самосъзнание, с български корени. Вече над 100-150 хил. от тях са и с българско гражданство.

Възможно ли е целта на това гражданство да са само паспортите, които дават възможност свободно да се пътува по света?
Не, целта не са паспортите. И най-лесното доказателство, с което ще се аргументирам, е следното: в Македония в момента, особено в Щип, 20 % от колите са с български номера. Бих запитал – кой кара тези коли, ако собствениците им са в чужбина? Има и такива разбира се, които заминават. В страната в момента икономическото положение е катастрофално, Македония е изолирана. Но ще кажа така: хората, които искат или вече са взели българско гражданство, се чувстват българи.

Ние българите подкрепяме Македония във всяко отношение. Подкрепихме желанието й да влезе в ЕС. Друг е въпросът, че в Европа прецениха, че не е готова...
В Македония живеят 650 хил. албанци, над 150 хил. сърби, над 100 хил. турци. Повече от половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите. Не да подкрепя на всяка цена Македония, защото в крайна сметка там има, да речем 15-20 % от населението, които са българи. България е длъжна да преразгледа политиката си, за да ги защити.
Македонци – това е едно сложно понятие. Има македонци родени в област Македония, други родени в държава Македония. Едните окачествяват себе си като българи, другите като македонци. Някъде около 1 млн. са хората, които имат някаква връзка с понятието македонци. Пак казвам, трябва да се правят ясни разграничения между македонци с македонско самосъзнание и българи, които се окачествяват като македонци, защото са родени там.

Влияе ли се македонската култура от сръбската?
Разбира се, че е повлияна и се влияе. И няма как иначе – това е 120 годишно влияние на Белград. Всички пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т.н., са оттам. За мое огромно щастие българската общност все още си държи на своите ценности, все още не е повлияна толкова много, че да се промени коренно.

Стъпка напред ли беше по отношение на културата съвместното издание на „Мюзик айдъл 3”? Александър и Боян плениха българската публика...
Това, което направи БТВ с „Мюзик айдъл” политиците от България и Македония не можаха да направят за 20 години. За пръв път в Македония една телевизия излъчваше предаване на български език и при това български медиен продукт. То показа, че в България не се пее само попфолк. В Македония започнаха да получават някаква представа затова каква е българската култура и т.н. През времето, когато течеше конкурсът, много близки на Александър и Боян видяха България отблизко, видяха отношението на българите към тях. Това е едно начало, което оттук нататък трябва да се поддръжа. Хората от двете страни на границата могат да станат приятели, да имат общи цели, общи състезания. Според мен това е единственият начин, единственият път – общи проекти в областта на културата, на спорта, на образованието. Крайно време е да се стоплят отношенията.

Нали не смятате, че Магдалена спечели, защото е българка?
Не, разбира се. Боян е добър певец и артист, но и Магдалена беше на изключитено високо ниво, с огромен талант. Боян просто в един момент се изразходва от гледна точка на изпълнение. За него гласуваха и от България, а за Магадалена фенове от Македония. Хората надхвърлиха бариерата на някакъв квазинационализъм.
Гледах проф. Божидар Димитров в шоуто. С негова подкрепа се възстановяват важни паметници в Македония – военното гробище до Дойран, преди седмица един нов паметник в Неготино. Това е един от малкото историци, който активно пише и говори по македонския въпрос. Обвиняват го, че бил комунист, а той от професионална гледна точка най-малко се е повлият от комунизма. Знаем, че плод на комунизма, на Коминтерна е „македонската нация”. Димитров е човекът, който е отдал 80% от времето, от дейността си на въпроси свързани с Македония. Същият е доц. Пламен Павлов. Така или иначе България никога няма да се отърси от македонския въпрос, но ясно и гласно трябва да се каже: в Македония има българи, тези хора трябва да придобият българско гражданство, тези хора трябва да устояват човешките си права. България стои зад тях. Когато това стане много неща ще изглеждат значително по-добре. За съжаление българите в там не чувстават българската подкрепа.

Играе ли някаква роля ВМРО в този смисъл?
Когато преди години Красимир Каракачанов стана председател на ВМРО имотите на организацията бяха прехвърление на една фондация, на която той също е председател. Получи се така, че хората, които са били членове на организацията не могат да претендират за имотите. Парите от наемите се харчат за политическа пропаганда, за скъпи коли, разни услги и нито една стотинка не се отделя за македонската кауза, за македонския въпрос. Това е истината.
Дойде ред една организация, която е била твърдо антикомунистическа, твърдо против Държавна сигурност, да се ръководи от ченге, доносник на 6-то управление на ДС. Това е реалността. Македонският въпрос попадна в ръцете на тези, които го създадоха. Той е сложен там да разпилее македонската енергия, да разпилее енергията на бежанците от Македония. Последните избори го доказаха. Красимир Каракачанов, заедно с „Гергьовден” взе 2.25% от гласовете. А в България сигурно има стотици хиляди бежанци от Македония, само че те не го подкрепят. ВМРО като организация се опитва да се занимава с политика, макар че никога досега не е била политическа. Ще цитирам Тодор Александров, който навремето в казъл: „Далеч от партиите”. В момента се случва точно обратното и Каракачанов, който е работил срещу македонските организации, е неин лидер. Това е уникален парадокс.

Вие какъв сте по убеждение?
Националдемократ. Нацията е най-голямата ценност за мен. В България харесвам партиите, които имат отношение към съществени национални въпроси. Например въпроса за българите в чужбина. И още въпроси, които трябва да са в дневния ред на всяка една партия – здравеопазване, образование.

http://www.obshtestvo.net/content/view/1277/3/

VІ конгрес на Съюза на македонските организации - 25 април 2009

2009-05-23T12:24:00.000-07:00

повече на:
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=18520

Щип крепост на българщината във Вардарска Македония Памет Българска водещ Божидар Димитров участва Петър Колев от Щип

2009-05-23T10:35:00.000-07:00

Петър Колев - член на УС на СМО

01

02

03

04

05

06

Председателят на Съюза на македонските организации в България Николай Тошев - пред в-к Атака

2009-05-23T10:27:00.000-07:00

13 Май 2009
Люблена Папазова

Николай Тошев е потомък на известния революционер и един от ръководителите на Вътрешната македонско-одринска революционна организация Пере Тошев. Роден е през 1945 година в София, с три висши образования, научен сътрудник. Работи като инженер-металург. Председател на Съюза на македонските организации (братства) в България от три години. Женен, с двама синове.

- Господин Тошев, какво е състоянието на македонските дружества в България в момента?

- За съжаление общността на потомците на българите бежанци от Македония е разединена, като основната причина за това е Красимир Каракачанов и кликата около него, които узурпират и обсебват ВМРО. Каракачанов, който няма нищо общо с Македония, бе внедрен в организацията. Трябва ясно да се отбележи, че в своята славна 100-годишна история ВМРО никога досега не била традиционна партия, а революционна организация. В момента обаче тя е превърната в имагинерна политическа формация, а свещената й абревиатура се използва за кариеристични партизански цели и материално облагодетелстване. Интересите са заради изградените с оскъдните средства от хилядите потомци на македонски бежанци имоти на ВМРО в България. Сега те са обсебени от групата на Каракачанов, като дори са регистрирани в частна полза. За да оперират безпрепятствено с тях, те сеят разцепление сред македонските дружества. Това, което аз оглавявам, има свои последователи в градове като Плевен, Бургас, Несебър, Велинград. Нашата дейност е културно-просветна, обществена, като основно работим за засилване на връзките с нашите родственици, братя и сестри във Вардарския и Егейския дял на Македония.

- Защо се узурпира македонският въпрос у нас?

- Защото чрез некоректни партийно-апаратни методи бяха изгонени автентичните потомци на македонските бежанци, хора като Иван Татарчев, Иван Шалев, Христо Матов, Йосиф Крапчев, които със своята неподкупност и съпричастност към идеите на ВМРО пречеха на кариеристичните амбиции на сегашния лидер. Истинските потомци на македонските бежанци се надяват благодарение на честните политици като тези от АТАКА да се създаде обществена нетърпимост към този позор за ВМРО. Организация, която никога не е била партия, в момента влиза в безпринципни коалиции с най-различни партии - бе заедно със СДС, "Гергьовден", лидерите на ВМРО отидоха на крака при царя в Мадрид, последно се коалираха със Софиянски и земеделците, което е историческа гавра, защото именно земеделският лидер Стамболийски подлага на гонения членовете на ВМРО през 20-те години на миналия век. В момента ВМРО участва в поредната неясна формация като политически шмекер, с единствената цел отново да се добере до парламента.

- АТАКА се обяви в защита на българите в Македония. Трябва ли според вас Външно министерство да има една по-активна позиция по този въпрос?

- Трябва да се прави разлика между обикновените хора в Македония и политическия елит, сред който все още има сърбомански и антибългарски настроения. Елитът е този, който диктува и публикациите на част от медиите, така че да създават обществена нетърпимост към България. Едновременно с това в Македония има изявен процес на българско национално възраждане. Това е един много интересен исторически обрат. Националното възраждане в България през средновековието също започва от Македония с отец Пасий-македонец от Банско. Сега се наблюдава нещо подобно сред нашенците в Македония. Стотици студенти пристигат да учат у нас, налице са естествено възникналите български дружества в македонските градове като Охрид, Щип, Велес, Струга, където будни нашенци изявяват ясно своето самосъзнание, независимо от репресиите на държавната машина и се обединяват на тази основа. Недопустимо е, че у тези българи се създава впечатлението, че тяхното представителство в София се осъществява от Каракачанов и безпринципната политика на Външно министерство.

- Как оценявате твърдата позиция на Гърция по въпроса с името на Македония. Очаквате ли този проблем да бъде разрешен скоро?

- Недопустимо е политика на България към Македония да съвпада с тази на Гърция, защото, ако има повторение, то дава повод на нашите братя и сестри да мислят, че първо са изоставени от майка България, и второ София обслужва интересите на Гърция. Приоритет на българската политика трябва да бъде защитата на хора с българско самосъзнание. Дипломатите ни не бива да позволяват да се преследват български организации или книгите на Димитър Талев да се спират на границата. За жалост нашата държава изостава в икономическите връзки с Македония за сметка на проникването на гърци и сърби. Нашето правителство подценява въпроса за изграждането на коридор номер осем и жп линия. В Скопие има противодействие за построяването на железница, обаче именно работа на българските дипломати и министри е да преодолеят това противодействие, но те не се справиха. Държавата ни трябва да промени политиката към македонските студенти, като създаде условия за настаняването им в жилища, осигури по-голяма държавна поръчка за учащи се. В момента по тези въпроси в министерството на образованието отговаря човек на ДПС, който помага повече на македонските албанци, отколкото на нашите православни братя. Завършващите своето образование пък не трябва да бъдат изоставени, а да им се помогне да се реализират. Нашенци чакат за българското гражданство три четири години, което също е недопустимо.

- Как се включва организацията, оглавявана от Вас в този процес?

- Нашият съюз ще създаде до два - три месеца центъра за подпомагане на българите, идващи от Македония в София с цел тяхното начално осигуряване, като получаването на образование, на реализация, осигуряване на здравна помощ. Българите в Македония имат спешна нужда от подобен център, какъвто досега не е съществувал. Не е далеч деня, в който македонците ще бъдат обединени и ще насочат своите усилия съобразно заветите на своите деди за посрещане на протегната ръка към нашата страна. Именно съюзът е автентичната организация, която може да осъществи тези надежди в нашето общество от двете страни на Осоговската планина.

С Македония в сърцето

2009-05-22T02:02:00.000-07:00

В неделята на светлият християнски празник Цветница гостуваме на Христо Миланов Матов, син на Милан Матов и племенник на Христо Матов, двама от най- изтъкнатите македонски революционери и дейци на ВМРО. Посрещнати сме изключително радушно и с голяма радост. Въпреки възрастта си домакинът ни е изключително жизнен, личи си, че е борбена личност. Обясняваме му, че искаме да ни разкаже спомени за баща си и чичо си, и да поговорим за Македония. Не се налага да го убеждаваме. Само при споменаването на Македония очите му светват. Започваме един разговор, който продължава с часове, но времето за нас сякаш е спряло. Предлагаме ви избрани моменти от нашия “моабет”- за целия няма да ни стигне вестникът...

За Македонският въпрос и бежанският проблем

Хр. Матов: Македонският проблем за българската общественост е основен проблем. Той е проблем на гражданското общество в България. Защо? Защото от Македония в България дойдоха голямо количество хора, бежанци, и то на няколко пъти. Като започнеш от Кресненското въстание, след това Разложкото въстание, след това минеш през Илинден, после бунтовете на атентаторите, на солунските атентатори, всичко това бълваше хора, които бегаха от родни краища. Те бегаха по цял свят, но най- много идваха тука, в България. Защо идваха в България? Защото от дедо, от баба всеки си знаеше къде му е коренът, къде му е косъмът. И тука, всеки случай българската държава тогава, макар и не голема, и не богата, се справяше, помагаше на хората, не много, недостатъчно, но все пак помагаше. Има, тогава се създадоха, цели поселища по различните краища на България. Сега, към тоя момент, като ги броиш синове, внуци вече, те са станали повече отколкото е населението на Македония.

В.: Баба ми, между другото, е разказвала, че едно време, когато бежанците са идвали тука, българското правителство им е давало да построят за три дена къща и мястото ставало тяхно.

Хр.: Не само за три дена, постоянно им е давано. Така например в София има Гевгелийски квартал, долу при Надежда, вие го знаете. Това е целият район. Ами Конювица- най- много са македонците, ами община Илинден- ето, като ги броиме, три квартала сега са компактни. Ами Пловдив, Кючюк Париж- само македонци. Сега, извинявайте, аз не мога да си служа с понятието македонски българи, когато говорим за Македония. Ние винаги си знаем, че ние сме македонци, а македонци значи най- убави българи. Може да има македонски сърби, може да има македонски гърци, но македонски българи е все едно най- убави българи българи. Това е една тавтология, неотговаряща нито на историята, нито на битовото положение. Никой не им е сипвал на моите дедо и баба какви са, тия са си го знаели.

За семейство Матови

семейство Матови, Струга, 1904 г.

Нашата фамилия, Матови, носят си името не от некой дедо Мато, а от едно планинско плато в албанските планини, горе. То се е казвало Мат. Тамо, во Струга, като е дойдел... не во Струга, во Дебър е бил валията за тоя район, откъдето са нашите. Като е дошъл некой лош валия, айде, всичко е бегало горе во планина. Така е било. И после, като се улабвало положението, след некое друго поколение, те се връщали в родното место. Но всички са си носели като фамилно име Матови и затова во Струга между Матови стават бракове и сватби. Защото не са роднини, а носят името на областта, където дедо им и баба им са се крили от турците и после са се връщали. Така е и с нашата фамилия. Нашето семейство почва от дедо Кочо Матов. Той е мой прадедо. След него е син му Апостол и след това идва моя баща (Милан- бел. наша) с брат си Христо, те са единайсет деца. Но дедо Кочо е носил прозвището Асигяур. Баща ми го описва в неговите спомени, че като деца, като са си играли, са намерили в комина, горе, оджакът на къщата където е, завиткано турски силяхи с пищови и така нататък. Той там ги е криел дедо ми... прадедо ми. А баба ми Петра, на баща ми майка, тя им дръпнала ушите и един кютек им хвърлила, щото пипат там. А после дедо ми Апостол ги учил: “Деца, сакън да не кажете” и прочие. Но от деца, те са закърмени с това да се борят за род, за дом и родина, и са знаели откъде. Ти, например, като си стружанче, чул ли си за контиката на черквата “Свети Георги”? Да вземеш да я потърсиш и да я намериш. Тая контика е много важна, тя е историята на град Струга, почва още от 1792 година и вътре са всички битови събития за града. Там и Христо Матов си е намерил местото, чак 1895- 6 година, когато се връща като учител в родния град.

За историята и албано- българското въстание 1913 г.

Сега, как са се развивали нещата, борбите за свобода, вие знаете или поне сте чули една посока, малко къде вас, повече тука. Но трябва да ви кажа, че първият проблем, самият проблем за македонците и там, и тука, и во Македония, и во България е, че не се знае историческата истина. Не се знае. Това го заявявам категорично. Спомените на Милан Матов ще излязат от Народната библиотека “Св. Кирил и Методи” под заглавие “За премълчаното в историята на ВМРО”, една книжка от 300- 400 страници, само документи, никаква история, измислица, роман, как ни е удобно- така да си го пишеме. Както са си документите, така са и публикувани. Ами нашият съюз на македонските орагнизации издаде тая брошурка (“Погромът на македонските бежански организации”- бел. наша), вие я имате.

Т. Г.: Да, да, да. Писахме во вестникот за нея.

Хр. Матов: Аз трябва да ви кажа, че в тази брошурка се съдържат няколко основни документа и основната позиция по македонския проблем. Защо има проблем во България, където, тука, има ВМРО, не знам какво си, а защо съществува проблем? Защо съществува същият проблем во Македония, където ВМРО-то е на власт? Да ви кажа, проблематиката идва от непълнотата на историческата истина, с която си служат и към която се отнасят и управляващите во Македония, и управляващите во България. Защо ги е страх и срам от това, с което те трябва да се гордеят? Е, сега, ти си стружанче. Чул ли си ти за албано- македонското въстание тринайста (1913 г.- бел. наша) година?

Т. Г.: За това имахме въпрос.

Хр. Матов: Ще ви кажа. Сега наскоро говорих с един от факторите на държавата Македония, който е историчар и го питах: “Кажи ми ти нещо за въстанието тринайста година.” “Абе, колегата еди- кой си писа нещо.” “Абе- викам- то е пет пъти по- големо от Илинденското въстание.” Ако Илинденското въстание освободи Цер и Крушево, албано- българското въстание освободи девет околии, изгони сърбите, сръбските войски ги натика чак во Белград. Тогава се създаде първото македонско правителство. Кой го споменава това нещо? После като говорим за дейците- знаят Яне Сандански, Гьорче Петров и Гоце Делчев. Абе, от татка ми знам: “Най- големиот- вика- беше Стариот, Даме Груев.” Човекът со най- големо реално положение и заслуга и за създаване на организацията, и за развиване на цялата революционна дейност. Па не дай си боже да се спомене името на Милан Матов или Ристо Матов. Тия ги третират като михайловисти. Абе, Ристо Матов умре преди Иван Михайлов да дойде во организацията. Милан Матов пък беше начело на оная помирителна комисия, която помиряваше хората на Иван Михайлов със старите войводи, с протогеровисти, с всекакви там, които имаше. Той като стар комита седна и му викаше.... За него Ванчо беше, не беше Иван Михайлов. Абе, аз осемдесет и седма година се видех с него во Рим. Разговарях. Той с такова отношение към татко ми- все едно, че аз трябва да ви кажа, по- голем брат да ми беше. Не мога да си кривя душата сега.

За бежанските братства

Какво се получава след това? Беше ВМРО. Разтуриха го тридесет и четвърта година, сърбоманският преврат во България 1934 година, звенарите. Останаха организациите на бежанците, ама организациите на бежанците не са измислица, некои да са се събрали, тройца като нас да седнат да умуват що да праиме. А то си е естествен продукт на историческото развитие. Хората бегаха оттам (Македония- бел. наша) и като идваха тука малко да си потушат мъката за роден край, и тука да си създадат сдружение, братство, в което да си помагат в трудните моменти. И тия братства са още от първото въстание. България не беше освободена, не беше Третото българско царство. Кресненското въстание е 1876 година (става въпрос за въстанието избухнало спонтанно в Кресненско малко след Априлската епопея- бел. наша) България се освобождава 1878 г. Ами, тогава е първото братство, създадено тука, во България

В.: Аз знам, че много са помагали. Например от баба ми, когато е починал дядо ми, знам, че “Свети Кирил и Методи”, дружеството й е дало пари за погребение...

Хр. Матов: Виж сега какво. Те, понеже едни от бежанците прокопсаха, други закъсаха...

В.: Така е, да.

Хр. Матов: Богатите не си жалеха парите, па имаше кой да ги фати за ушите и да им каже: “Като имаш, ще даваш. Хората нема що да ядат, нема що да правят. Децата да си гледаме.” Во България имаше 700 братства. Ей, момчета, 700 братства. Сега нема толкова партийни организации реални. Тия 700 братства се грижеха помежду си, допълваха грижата на държавата. Тя не беше достатъчна и те сами се грижеха за себе си. После те не направиха само братства, те си направиха свои кооперации, изградиха сиропиталища. На децата им умираха родителите, кой да ги гледа? Държавата ги гледа, ама защо по- заможните да... Тука имаше сиропиталище “Битоля”. Сиропиталище “Битоля” е днеска банка зад хотел “Родина”, на четири етажа банка. Но айде ще говориме за това по- нататъка. Но братствата направиха македонска народна банка, македонска кооперативна банка. Те даваха пари без лихва на бежанците. Държавата отделно им даваше такива, но те сами си помагаха на себе си. В тех като отидеха (в братствата- бел. наша), пееха песни от роден край, там си честваха празниците, там си честваха мъките и радостта, било погребение, било сватби, кръщенки. Ами аз си спомням. Аз съм отрасъл в средата на стружкото братство. Стружкото братство беше много големо тука во София. Да ви кажа, като се събирахме, все ходехме горе, над Княжево ни водеха. Там се събираха по 200- 300 души, кой каквото имаше слагаше, седнехме, пееха се песни, играеха се хора, децата скачахме, играехме- това беше. Когато на некой му се случеше нещо лошо, колкото можеха тия хора късаха от залъка и помагаха на своите. Така че братствата не са измислици, а са историческа и социална последица от освободителните борби, които се водеха во Македония. Да си бъдеме наясно. И когато разтуриха със закон тридесет и четвърта година Вътрешната революционна македонска организация, тогава останаха братствата. Те не започнаха да вършат революционна работа. Те засилиха своята благотворителна, културна, социална и всякаква друга дейност. Те беха... Основната им задача беше да не забравим роден край. Така беше. Аз да ти кажа немаше жена тука, която да немаше носия от Македония. Ама не тука съшити, а пренесени оттам. А колко деца, стари хора измреха по пътя от Македония, докато дойдат тука, като бегаха от турци, от сърби, от гърци. Те посяха пътищата от Македония, докато дойдат тука да могат да се заселят.

Политиката на Коминтерна и погромът на братствата

Какво стана с македонските братства? Сега ги нема. Защо ги нема? Защото, като стана 9 септември (1944 г.- бел. наша) тука, во София, комунистите дойдоха на власт и рекоха: “Македонците са фашисти, михайловисти и не знам що си.” Но не ги закачаха, отначало не ги пипнаха две години. Тръганаха по другия път- да ги карат да се наричат, че те не са българи, а са македонисти. Тезата на Коминтерна, тезата на Стоян Новакович и Цвиич, сръбската теза примесена с Коминтерна. Те вемнаха. Обаче ония старци беха печени, сега да ви кажа не беха кокошкари като нас. Ти му викаш, а той: “Абе, яз съм си- вика- македонец, па немам разлика со бугарете. Тука съм и сега, и по- рано сърце ми е било тука. Яз защо бегах тука? Що не бегах- вика- во Ромъния, во Сърбия, що не бегах во Гърция, що не бегах во...” Во Албания има много люде бегани, но те бегат икономически, не политически във връзка с въстанията, които станаха. И тогава се възприе другиот курс. Дойдеха от Македония учители и инструктори по македонизъм, ги пущиха во Пиринският край да ги правят: “Ние не сме никакви бугари, ние сме на Александър Македонски внуци”. Абе, бъди си раат, нека си биде Александър Македонски и кой да е, но ти си внук на Сандре, а Сандре беше четник во организацията на ВМРО!!! Или както ти ми казваш, татко ми е бил, ето го, еди-какъв си с еди-кой си е бил во четата на... Ама хората сами си го създадоха, то не е писана, а направо създадена история. Тая история, що я направиха нашите старци, като имам предвид, че сега аз съм на осемдесет и четири години, аз ти говоря за тия, що сега требва да са на триста години. Аз горе- доле го засекох времето, кога татко ми ослепе со двете очи. Тридесет и четвърта година со двете очи ослепе со перде, кое не узреваше. Той беше си терзия, шивач по професия. Работеше, но като спре со тоа, а аз бех на десет години и почнах да го водя да се среща со приятелите си. Аз, затоа от такова дете, като клекнех там, аз нищо не разбирах. Тогава що ми влизало на мене во главата, що си говорят те по македонски работи, аз нищо не им знаех, не им разбирах. Но тогава ги виждах що за люде са. Те беха семпли хора, чисти хора. Хора... Абе, как никой от тех не беше пияница да... Си запазиха духът. На сегашният ректор на Софийският университет, на Биолчев, чичо му Илия Биолчев, битолски войвода, нема да го забравя, со бела къдрава коса, убав човек. Виж, той единствен, като дойдеше при татко, му викаше: “Милане, ай от убавата ракия едно чавче”, не повече, си палеше цигарата и почнеха... Моята майка не е македонка. Тя е тука, от Шоплука, до Перник едно село Църква. Тя по професия беше зъболекарка. Тя ни хранеше, тя ни переше, тя ни готвеше, тя- всичко. Добре, че като ослепе татко не излезохме на улицата, дето се вика. Тя, като й дойдеше дотука от тия приказки за Македония, все му викаше: “Аман, бре, Милане, стига с тая твоя Македония, бре! Ставаш, легаш, заспиваш, сънуваш, все со Македония. Айде сега, стига.” Но така си беше. Така беха скроени, така беха напомпани. И що стана с техните организации, не тая революционната, а тия- братствата. Братствата... Четиридесет и шеста година се опитаха да правят събрания по братствата да се саморазтурят. Не можаха, навсякъде отхвърлиха тоя вот.

В.: Ама това- комунистите?

Хр. Матов: Комунистите, де. След това четиридесет и седма година, ето тука е дадено (“Погромът на македонските бежански организации”- бел. наша) оригиналното писмо на Македонската комунистическа партия, с което искат да се разтурят македонските братства, защото били фашистки, михайловистки, не знам какво си и всичките документи и имоти да се прехвърлят на Скопие, без да сочат кой и как. Но не ставаше така лесно, защото да си кажеме участието на хората от Македония в българският стопански, културен и политически живот беше много широко, много активно. Имаше и министри, и министър- председатели, и всекакви все от Македония. Абе, македонец като си, ти нема да му сваляш капа на всеки, хващаш се- вършиш работа. Това нещо, това големо завземане на живота на държавата от страна на бежанците и техните потомци респектираше ония, които беха тръгнали со лека ръка да заметат какво има македонско- дай да го махнеме. Тогава вече и от Москва дадоха зор, и оттука, и Коминтерна излезе със становище. И Коминтерна като взима становище, нашите другари тука нема какво да правят- айде. Решават, в периода 50- 53 година прекратяват 700 братства. Те 700 не прекратяват, те прекратяват само тия, които са имали фирмени дела и регистрирани в съда. Ето ги, тука са 63 братства, има во София, от които 36 са юридически лица, регистирани. Само во София. А во цялата страна са 700, от които близо 200 са юридически лица. Те са имали свои имоти, все по нещо – дюкян за клуб, место, за да направят нещо, по некой имот са взимали и така нататък. Во София, във Варна, во Пловдив са направили македонски домове, големи. Във Варна, ако сте ходили, в центъра на Варна до катедралата има голем македонски дом. Тука знаете македонският дом на “Пиротска” и “Вашингтон”. И тогава се получава една друга криза. Сега, държавата разтуря носителите на тия права- братствата, закри ги като правни субекти. Обаче кой да ги приеме? И тогава създават дружество “Гоце Делчев” и Съюз на македонските културно- просветни дружества. И какъв куриоз се получава? Например тука (“Погромът на македонските бежански организации”- бел. наша) е даден указът, с който... Чакай да го намеря... Ето! С този указ петдесет и първа година во Държавен вестник имуществата на македонските братства се дават на дружество “Гоце Делчев”, създадено петдесета година и на Съюза на македонските културно- просветни дружества, който възниква чак петдесет и трета. Значи петдесет и първа година той не е съществувал, но на него му се дават всичките тия имоти, включително и македонският дом. Но дали що дали, след това ги прехвърлиха към ОФ (Отечественият фронт- бел. наша), след това не знам какво стана...

Отново за историята

Т. Г.: Общо во Македония... Това искахме да ви питаме. Защо се премълчава и в Македония това въстание (албано-българското въстание 1913 г.- бел. наша), след като е било толкова голямо?

В.: То не пише никъде в учебници...

Т. Г.: Никъде во учебници...

Хр. Матов: Абе, знам бе, брате, че го нема никъде. И аз си задавам въпроса...

Т. Г.: Коя е причината?

Хр. Матов: ... що за криворазбрана... Ама тогава е първото македонско правителство! Айде да оставиме всичко друго. Во Дебър го правят. Албанци и македонци правят първото македонско правителство. Ами моят баща е главнокомандващ тогава. Ама защо го премълчават?! Премълчават го, защото хората во Македония не знаят как да използват тоя въпрос. И албанците го премълчават, и македонското правителство го премълчава. Аз поставям въпросът и на албанци: “Що мълчите, бе?” Това... Баща ми идва с чета от Елбасан во Дебър и оттам за Струга и Охрид, със сто души албанци. Само двама българи има, само двама македонци. Всичко друго е албанци. И вика: “Половината от тех беха тия що ме гонеха, ако ме беха фатили преди въстанието, немаше да остане от мене нищо.”

За албанският проблем и българо- македонските взаимоотношения

В.: Е, добро. Можен ли е сега соживот со албанците во Македония? Обща държава?

Хр. Матов: Според мен при добро желание от двете страни. На вас албанците... Косоварите ви бъркат. Местните албанци, които не половината, а три четвърти са турци, а не са албанци. Во Струга имаше турска маала, бе, момче. Турска маала! Не е имало никога албанска маала. Колко албанци имаше? Неколко бозаджии и сладкари. Всичко друго беха турци. Една част се изселиха, другата част се стопиха.

В.: Во Втората светска война, кога влиза Струга во италианската зона, тогава идват.

Хр. Матов: Да! Тогава идват. Много на глед е безвредно властването на италианците, щото те нищо не правят за едно или друго. Но допускат идването на тия, икономическите революционери на албанците. Но защо сега Струга да се жертва?! Струга минава в албанският хинтерланд. Как? Със селата. Селата нека си одат тамо, но Струга си е Струга, бе!

Т. Г.: Сега за пръв път имат и кмет албанец.

Хр. Матов: Къде?! Во Струга?! То вече... Що да ти кажа. И тука пълномощният министър е исто партизански командир по албанска линия. Ами... Ама и България що прави? На мен не ми трябва дипломат да е гъвкав, да е учтив. На мен ми трябва дипломат, който да има сърце към Македония. Без това сърце към Македония ти не можеш нищо да направиш. Ти нема да простиш, ти ще се озлобиш и нема да разбереш верния път.

Абе, видите що бе- моите са си мои, бе. Ние сме си от една кръв. Аз не можем душата да си дерем и да викам: “Тоя е от една нация...” Ами дедо ми, извинете, но вие сте момчета, со едни ташаци е правил пет вида нации! Во нашата фамилия има и сърби, и власи, и македонци, които казват, че “немат нищо общо со бугарете”, има и неколко, двама- трима, които викат, че “Ние сме бугари” и не знам що си... И като ги преброиш, що се получава? От едни ташаци пет вида нации. Това е глупост! Всичко е едно во тия деца. И тоя що е служил во югославската армия, и тоя що е служил во УДБА са ми от фамилията. Срам, не срам- мое дете. Но то не ме кара да си плюя на кръвта, от която и аз съм излезал. Може ли това нещо?

За Петър Чаулев и кръвопролитията във ВМРО

В.: Да се вратиме на историята. Сакам да питам...

Хр. Матов: Казвайте сега що има?!

В.: Мисли се, дека ако Милан Матов е влезнал во ЦК на ВМРО вместо...

Т. Г.: Петър Чаулев

В.:... Петър Чаулев, немало да има такава кръвопролитба после.

Хр. Матов: Види що, аз не мога да засегна този въпрос, но баща ми никой друг човек не кълне толкова, колкото Петър Чаулев. Петър Чаулев е от тоските, албанец е по произход, от тоските во Охрид е. Той влиза под кожата на Тодор Александров, влиза под кожата на други, на Протогеров- е охригянин- влиза под кожата. Чрез Протогеров Петър Чаулев прави своята кариера во ВМРО. Той стига дотам... Баща ми го хваща като председател на Битолският революционен окръг- Чаулев е охридски войвода- хваща го с убийство на една учителка от района на Охрид, която е забременяла от него. Е, че, вулгарни неща!!! Не се касае – ти да мислиш по един начин, той да мисли по друг! След това те пленяват Христо... а, Милан Матов и той по един специален начин бега. Ей в тая книжка (Спомените на Милан Матов, “Най комитата разказва”- бел. наша) той описва как е избегал от хората на Петър Чаулев. И докато се стига до истината, че Петър Чаулев е съветски шпионин. 24-та година го хващат, когато плаща парите!!!

И сега какво правят нашите историци? Я, ти си по- млад, стани! Вземи ги тия двата тома!

В.: Тия?

Хр. Матов: Тия, да. Ето го сега, гледайте го- “БКП, Коминтерна и Македонският въпрос”. Двата тома са към 1500 страници. Сега, аз, който се интересувам и занимавам, с голема мъка работя. Защо? Те са ценни документи. Но това са документи за историчари- ей както си ти! Да почнеш да учиш история. Но тука 98 % от това, което е напечатано са партийни документи, в които се говори какво казал Георги Димитров, какво казал Васил Коларов, какво казал еди-кой си и така нататъка. Аз немам нищо против, но заглавието да не е такова. Когато издаваш книжка, направи книжка, която да могат да я четат хората и да разберат, без да лъжеш, без да изкривяваш историята, но в рамките на 40- 50 страници. Публицистика! Хората нищо не знаят!!! Като дам това на некой от Македония, той нема да го чете- ще го хвърли. Нема откъде да четат! Защо аз да го упреквам, че той криво говори, че той криво разсъждава? Ами той не знае! Във вашите учебници по история нема нищо, бе, деца! Нищо нема!

Ами сега, на 3 ноември, сегашният министър на външните работи на Македония Милошевски дойде тука и аз не знаех, и отишъл на гроба на баща ми и на чичо ми, и се поклонил, и поднесъл венец. Научих го от моите от Струга, изпратиха ми изрезки от тамошните вестници...

В.: И тука го имаше в новините и вестниците...

Хр. Матов: Не че е ходил на гроба на гроба на Милан Матов и Христо Матов. Ходил е на гроба на Гьорче Петров, на Яворов, но не споменават Христо Матов и Милан Матов. Не ги споменават тука. Разберете го и това е едно чудо неразбрано! Това ви го казвам. Ами той, ако не приеме да... Там го критикуваха Милошевски, как си е позволил да реабилитира Христо Матов?! Абе, Ристо Матов не се нуждае от реабилитация. Христо Матов се нуждае да го познаваш, пък тогава да го псуваш. А не да го псуваш първо, пък после да викаш такъв е...

За реабилитацията на историческите личности в Македония

Т. Г.: Това искахме- за реабилитирането да ви питаме. Питай го...

Хр. Матов: Да. Аз требва да ви кажа, че, моите уважения сега, Христо Матов заедно със доктор Татарчев малко не приемат реформите на Тодор Александров и на Протогеров. Те ги третират не толкова като революционери, колкото като хора, които контрактуват со властта и гонят политически цели. Абе, те са революционери и доктор Татарчев и Христо Матов. Те, ако.. Христо Матов е сакат. Той не може да ходи. Той е с железа в двата крака. Той от мъка... Него го пращат чиновник за специални поръчки во Скопие. На него не му се дава достъп нито до никаква ръководна работа да му се чуе думата. Той много тежко приема това и приема отделно погрома, който настъпва в Първата световна война. И Христо Матов перкулясва.

В.: Вие викахте дека проблемът е, че не се споредява историята между българи и македонци. Сега видите що става со Тодор Александров во Македония. Това сакаме да питаме...

Т. Г.: Тодор Александров сега, в момента, се връща в македонската история...

Хр. Матов: Е, нищо, много хубаво.

Т. Г.: По- рано “бугарофил”, “бугараш” ... А сега вече е голем македонец!

Хр. Матов: Сега, това е! Така го правят. Правилно сега. Техна си работа. Те са го псували, те сега ще го фалят. Сметам, че и едното не е съвсем точно, и другото не е съвсем точно....

В.: Ама да не му подменят думите пак?

Хр. Матов: А, сега не.

Т. Г.: А що мислите за Ванчо Михайлов- дали ще стане истото... същото?

Хр. Матов: Сега, аз Тодор Александров не го заварих, защото, когато аз съм се родил, него го убиват. Аз от него никакво впечатление немам. Имам впечатление от неговата дъщеря- Мария Коева. С нея и съпруга й се познавахме.

Сега, да ви кажа со всичко могат да се гаврят и со чичо ми, и со татко ми, и со всеки могат да се гаврят! Въпросът е не да се гавриме, а въпросът е да ги дадеме големи, малки, да ги дадеме во техната светлина. Сега у нас, например, со тоя Сандански да ви кажа, на мене ми се повдига от тоя човек. Сандански е човек со неясно политическо поведение. Ами къде са парите от отвличането на мис Стоун? Къде са 14 000 английски лири? Вижда ги Гоце Делчев во ресторант “Батенберг”, во хотел “Батенберг”, дава по нещо той на другите и оттам изчезват. Къде са 14 000 за отвличането на мис Стоун? Ама не е само това. Защо убива Сарафов и Гарванов? Той е щял да убие и чичо ми!!! Той по едно чудо се е върнал, не е отишъл на срещата. И на него е щял да му тегли куршума Паница! Защо убива Михаил Даев? Един честен войвода, чуден! Съмнява се, че го изпратил не знам кой си него да го убива. Глупости!

За Иван “Ванче” Михайлов и архивата на ВМРО

Т. Г.: Нещо за Ванчо Михайлов исках да питам...

Хр. Матов: Сега, за Ванчо Михайлов... Аз два пъти го видех. Един път жив и един път умрял. 87- ма година- това време. Значи точно преди 10 години (очевидно Матов се обърка. Искаше да каже преди 20 години/ 1987 г.- бел. наша), април месец 87- ма година аз отидох во Рим. Какъв ми беше формалният повод и възможност да отида во Рим? Аз работих 30 години в системата на Централният коперативен съюз като юрист на неговата ревизионна дирекция. Пенсионирах се 84-та година. И тогава искаха да ми дадат некакви медали, парични премии за дълга служба. И аз казах... Тогавашният председател беше бившият секретар на БКП Иван Пръмов. Моите уважения, комунист беше, но аз не мога да се оплача от него, държеше се много коректно, работлив, честен, почтен човек беше. И ми вика: “Матов, какво искаш сега? Да ти дам парична награда, брошка да ти дам?” и такива работи. “Не- викам- ако се роди некакво дело за Италия, за Рим, искам да отида да се видя с мои две млечни сестри, имам во Рим, които не съм ги видел от деца.” Те са мои връстници, дъщери са на Наум Асенков, мой първи братовчед, на татко от сестра син, който е отговарял за ВМРО в Европа и е работил во Рим, во българската легация- Мимоза и Беба. А майка ми ме е родила на 42 години. Не е имала млеко да ме кърми и техната майка, леля Криса, ме е кърмила. Един вид те са ми млечни сестри, от едно млеко сме сукали. Аз исках да ги видя и едновременно с това имах предвид, понеже Иван Михайлов е там, да се видя и со него и да седнеме на един разговор. Отидох аз там... А, 87-ма година се откри възможност, дело се получи и тогава Пръмов ме извика. “Матов, има дело за Рим, искаш, бехме говорили.” “Разбира се, че искам.” И ме командироваха за три дена, аз стоях 30 дена. Но три дена си ползвах пътя и командировката, другото време на мои разноски, дет се вика, изкарах там и на гости бех, и прочие. Тогава се видех со Иван Михайлов. Два дни- един вторник и един четвъртък, седмицата преди да си замина. Той дойде при моите. Защото моите- големата, която е моя връстница, Мимоза беше работила со... Как се казваше тоя?... Борислав Иванов, един от помощниците на Иван Михайлов. Борислав Иванов, който умре след това во Канада. По петия том. Те редактираха, правеха, струваха и така нататък. Петият том те го създадоха. Тя немаше доверие на хората, при които живееше Иван Михайлов. Сега, това дали беха женски истории, или некаква истина имаше в тия работи- не знам. Но той дойде со Вида Попова вкъщи. Два часа дойде, девет си отиде. Сега, аз в събота пътувах, това беше вторник, в четвъртък пак дойде Иван Михайлов, пак от два до девет. Е, моите уважения сега, аз за пръв път го видех човека. Един дребен старец, такъв спечен, но тябва да ви кажа разговорът... Той ме прие все едно съм му син. Значи аз не мога да си кривя душата. От него имам тия неговите, томовете. Не тия дето ги издаваха тука, а задграничното издание. Той ми викаше: “Да ти ги надпиша?” Не посмех, честна дума сега. Да се върна во България со посвещение от Иван Михайлов не ми отбиваше. Сега не се правим на герой. Страх ме беше. Но създадоха се много хубави отношения. Мене ме интересуваше един въпрос. Къде е архивата на ВМРО?! Тая архива, която доктор Татарчев, който живееше с жена си в град Торино, е носил, като е пътувал оттука за Италия. Предполагаше се, че големата част от нея е дал на Иван Михайлов. И после се породиха различните легенди. Една част твърдят, че е във Ватикана, трети во некакъв манастир, четвърти- на некакви негови приятели и така нататък. Но след това при мене идваха... Тая ... Благуна Попова. Балгуна, която е сестра на Вида Попова, тука тя следваше. Аз не я знаех. Имаше неоправени сметки- да й помогна в отношенията с хората. Аз не можах много да й помогна, но дойде и братът на Иван Михайлов- дедо Таси, Атанас Михайлов. Той дойде при мене и се случи така, че на 5 септември 90- та година всичките от македонският дом беха заминали на конгрес на МПО во Канада, во Торонто. И бехме тука останали аз и професор Петър Шапкарев. И от Рим се обади Вида Попова да ни каже на 5 септември, че е умрел Иван Михайлов в 9 часа сутринта. Тя се обади към 11 (часа- бел. наша). Аз бех во македонският дом. Петър Шапкарев вика: “Сега какво ще правим? Къде ще го погребваме?” Тогава беха избрали за президент тука Желю Желев. Обадих се аз на Желю Желев, прие ни човекът. Отидохме при него и поставихме въпросът: “Имате ли нещо против, ако се наложи тука, во София, да погребем Иван Михайлов?” Той каза: “Аз следобед имам заседание со партиите от 2 часа. Към 4 часа ще ви се обадя.” И 4 часа се обади: “Немаме никакво възражение” и прочие. Но междувременно от Америка се обадиха, там- ръководството на организацията и казаха, че те са взели решение да бъде погребан при жена му, при Менча Кърничева, во едно гробище на 30 километра от Рим. И отпадна тоя въпрос, но възникна въпросът: “Кой ще ходи на погребението?” Петър Шапкарев беше на сегашните мои години, осемдесет и неколко години. Вика: “Христо, тръгвай ти.” И тогава аз, братът на Иван Михайлов и Ангел Димитров, който беше преди тоя, генералът, който е сега во Скопие, който беше посланик во Скопие. Не преди него... По- предишен, преди него беше Александър Йорданов, преди Александър Йорданов беше Ангел Димитров. Той беше председател на фондация “13 века България”, доверен човек на Желю Желев. И така качихме се на самолета...

Т. Г.: А Гоцев?

Хр. Матов: Кой?

Т. Г.: А Гоцев не беше?

В.: Професор Гоцев

Хр. Матов: Гоцев- нема. Те всичките беха во Америка. Бе, никой немаше. Само ние бехме от България- тримата. Даже аз и Ангел Димитров, а дедо Таси имаше неприятности. Като отивахме нататък, той ми каза: “Христо...”. А брат му, Иван Михайлов, ходеше винаги по риза и жилетка. И в жилетката си той държи ключовете на една бела кантонерка, която седи в неговата стая. Там са неговите архиви. Като отидохме след погребението, каниха ни на обед во дома му- никаква бела кантонерка немаше.

В.: И не се знае къде е?

Т. Г.: Сега, во моментов?

Хр. Матов: Аз, като се върнах тука, си позволих да споделя со хората и викам: “Дайте да скочиме до там, какво е останало да приберем да не изчезне.” Нищо не стана.

Иван Михайлов... Но моите срещи со Иван Михайлов аз съм ги описал във... тогава веднага като се върнах- при ония положения 87-ма година. А на погребението аз занесох българското и македонското знаме и со двете знамена завих ковчега на Иван Михайлов. Това беше!

Т. Г.: Македонското? Мислам...

Хр. Матов: Не тия звездите. Онова- македонското на ВМРО. Само на ВМРО. Ами аз държавните знамена не ги...

За историята и младото поколение македонци

Т. Г.: Друго сега сакаме да ви питаме.

Хр. Матов: Казвайте!

Т. Г.: Какво бихте казали на младото поколение македонци, които мислят, че Милан и Христо Матов са се борили срещу българската пропаганда?

Хр. Матов: Е, не! Не, е! Това за пръв път...

В.: Ама така се учи во Македония.

Т. Г.: Во Македония се учи, че Христо Матов...

Хр. Матов: Не, не, не... Моля ви се! Това е... Ето, аз ви давам съчиненията на Христо Матов, давам ви и спомените на Милан Матов! Четете ги, какво намерите там- ще видите какво...

Т. Г.: Не, защото македонските...

Хр. Матов: Виж какво... Те имат критично отношение. Те и двамата не премълчават. Например има една статия от Христо Матов “Българска народна измена”. Това, когато България не помогна на въстанието, на другите действия, на всичко това. Ами брошурата на този, на Христо Матов “Пропуснати случаи”- той пише седем случая, когато България така да си мръднеше пръста Македония щеше да се освободи. Това...

В.: А другите?

Хр. Матов: Кое?

В.: На Балканите. Сърбия, Гърция...

Хр. Матов: Абе, той обяснява защо. Турция е била оклекала, Гърция и Сърбия били смачкани от некакви войни, които водели. Ще го намерите во тая книга “Пропуснатите случаи”. Тя е брошура от 20 страници. Нема такова нещо сега!!! Аз немам политическа позиция и требва да ви кажа, че в никакъв случай досега, доколкото познавам творчеството на баща ми и на чичо ми, те никога не са ругали България! Никога!!! Те не са ругали и Сърбия, и Турция не са ругали. Те са се борили за свободата на Македония.

В.: Това ни е ясно на нас. Обаче в Македония пропагандата така поставя...

Хр. Матов: Абе, знам бе, брате!

Т. Г.: Аз съм учил история... Во историческите учебници во Македония го пише Христо Матов като основател на ВМРО, но пише, че...

Хр. Матов: Той не е основател на ВМРО. ВМРО се основава 93- та година (1893 г.- бел наша), Христо Матов тогава е още студент тука. Отива во Серес като директор на педагогическото училище. Там се залюбва, единствената любов на Христо Матов е една... Каква беше тя? Щипянка ли? Не, велешанка! Весела! Това му е любовта на Ристо Матов. Обаче отиват Даме Груев и Иван Хаджиниколов, посвещават го в организацията, той тегли майната на любовта и вече се свършва цялата... Така са мрели и живели...

Т. Г.: Много студенти от Македония ще го четат вестникот...

Хр. Матов: Е, добре де. Ето ви. Аз ви давам материалите. Ето го и Ристо Матов, ето го и Милан Матов.

В.: Аз искам да питам за това. Издавани ли са спомените на Милан Матов в Македония?

Хр. Матов: На Милан Матов в Македония един инициативен комитет начело с Александър Лепавцов издадоха 500 броя от това нещо (“Най комитата разказва”- бел. наша).

В.: А, значи са издавани. Защото гледахме, че са цитирани по разни сайтове в Македония и се чудехме...

Т. Г.: На интернет е цитирана книгата во сайтот на Македонската православна църква.

Хр. Матов: Възможно е, възможно е. Но казвам ви го с чиста съвест, съсем спокойно. Христо Матов издава вестник “Санстефанска България” 1896 година...

Т. Г.: Да, то ни е нас ясно, ама за сегашните, дето ще четат сега вестника...

Хр. Матов: Аз затова ви казвам- нека хората първо да прочетат това и това. Има една друга книга, която се изчерпи, която сега ще излезе второто издание- “Мълчаливецът от Струга”. Тя е ... Аз съм я писал въз основа на документите на Христо Матов. Тя е нещо като история, свързана със Струга, со всичко това. Аз, като излезе, ще ви дам. Аз също нема да я продавам и аз чрез вас разчитам най- много да отиде во ръцете на млади хора да четат, и за Македония искам да пратя.

Христо и Милан Матови през 1921 г.

Хр. Матов: Но требва да ви кажа, че нема такова нещо! Тука има една статия от татко ми, в която упреква. Когато Христо Матов се разболява, той се обръща към Тодор Александров и му иска пари да бъде пратен на лечение, на санаториум, нещо не знам що си, и той му отказва. И татко пише: “Тогава в организацията имаше 20 000 000, а не се дадоха пари Христо Матов да постъпи в санаториум.” Сега, това, ако го приемат, че е критика, критика е, но не е отричане нито на Тодор, нито на историята. Има една тука (“Най комитата разказва”- бел. наша) “Как се губим ние българите”. Тука разказите на един стар овчар, който среща баща ми и почва да го псува: “Абе, какви сте шупелци това даскалите, бре. Вие загубихте всичко, бе. Вие така...” “Ето- вика- как Груйо ми вика на мене и ми изтегли ушите, как се губим ние, българите”. Сега, но нема такова нещо! А, кажи го де... Когато се обявява Илинденското въстание, Христо Матов е задграничен представител тука. Той отива при Рачо Петров да го приеме. Оня не го приема, защото изтекло работното време. Се вдига и повече не се мерка при него. Тогава, на другия ден, когато той отива, поканени са журналистите всичките во университета, за да кажат какво става во Македония. Тогава пращат специални пратеници, Матов му казва: “Чакай да си свършим тука работата. Министър- председателят нека почака.” Христо Матов не е стъпил при Фердинанд. Само доктор Татарчев е влизал при Фердинанд. Той не е. Той го е считал за... Ами в книгата му, която той пише, тая- “Пропуснати случаи”, той пише за Фердинанд: “Нема по- голем пропускач на националните интереси от Ферчо.” Той Ферчо го нарича! Това е на него. И той го интернира! Фердинанд интернира Матов, 10-та (1910 г.- бел. наша) година чак в Париж бега.

Т. Г.: Не, въпросът ми беше щото в Македония нели Гоце Делчев и всичките- македонци антични. И сега примерно много македонисти, студенти тука млади, дето ще читат вестника, те имат представа за Христо Матов като македонец, който мислят, че е от Александър Македонски...

Хр. Матов: Глупости!!! Абе, не бе! Виж какво, бе... На Христо Матов кой му е учителят по история? Неговият дедо Кочо, дедо Кочо Асигяур. Той го е учил що е и какво е! той не е имал даскал, който да го учи. Сега, и после животът му е бил такъв. Той как да ви кажа... Живял е при страшна мизерия...

Т. Г.: Искам да ви питам сега е много популарно така в Македония внучката на Гоце Делчев... Не знам дали я знаете?

Хр. Матов: Не, не. Не я знам.

Т. Г.: Тя мислам... Нейното мнение се променя. Тя казваше, че Гоце Делчев е македонец...

Хр. Матов: Ама всички са македонци...

Т. Г.: Не, ама во друг смисъл македонец...

Хр. Матов: Е, сега во модерниот смисъл, коминтерновският...

Т. Г.: Кое я кара да го твърди това? Тя беше во Охрид, во болница некаква...

Хр. Матов: Сега що да ти кажам... Това са едни малко медийни спекулации. Но що мисли тая жена, аз не знам. Що сака- то да мисли. Аз мога да кажам, то що аз мислим. А аз що мисля...

Т. Г.: Се сещате за коя говоря? Внучка на Гоце Делчев.

Хр. Матов: А, може. Ни съм я чул, ни съм я видял...

За иднината на Македония и българо- македонските отношения

В.: Аз сакам да питам- как я виждате иднината на Македония? Какво ще пожелаете на македонците оттука нататъка?

Хр. Матов: Сега, аз едно що не ми бендисва на мене во относите между България и Македония, то е тоя антигонизъм. И оттам и оттука. То не бива да е. Аз никога нема да намразам моите во Струга. Никога!!! Никога!!! Тия са си. Една кръв сме, един род сме. И тия полека лека ще им дойде умът в главата. То не може... Аз можем да се съглася на некакъв компромис, ама компромис не со факти, а со време, со редакция, со нещо. Ама во никакъв случай со то що е!

Аз например не ми бендисва това, че во Македония гърци, турци, китайци дойдоха, направиха инвестиции, во Македония нема един лев българска инвестиция.

В.: Да, това е жалко...

Хр. Матов: Бе, никаква икономическа връзка немаме. Това е нещо ужасно.

В.: Има, но са малце. 12 000 000 за миналата година.

Хр. Матов: Ах, това са глупости! Това са оборотни средства! Това не са инвестиции. Това са пари, вложени, за да търгуват, за да работят. То не е инвестиция! Инвестиция е да отиде да поарчи за съоръжения, за нещо да е направил. Нема го. Ние тука ядеме македонски ябълки, македонски домати, ама не знаеме, оти са македонски. Не знаеме, оти са македонски. И требва да ви кажам, аз първото нещо що ми е гайле, е нека да се знае то, що е истина. Каква сака да биде тая истина! Но да се разбереме по опорните точки! Александър Македонски никакъв не ми е на мене! Много е далечен. Аз стигам до прадедо ми. По нататък требва да измислям, да се правим на шутрък, че тоя ми е такъв, оня ми е некакъв...

В.: Ама аз това го кажувах на едно момче от Македония. А той- не...

Хр. Матов: Е, убаво де сега...

В.: Аз го питам: “Знаеш ли си ги дедовците до Александър?”. А той- не! “Александър, та Александър”

Хр. Матов: Моля ви се! Александър Македонски... Ти гледай сега, за Александър Македонски борбата е от страна на гърците. Те казват, че македонците са гърци. Те отричат името македонци.

В.: Ама и Гърция е по- напорна към тех.

Хр. Матов: Да, и те много, много влагат.

Т. Г.: А какво мислите за политиката на България спрямо българите во Македония?

Хр. Матов: Абсолютно неправилна. Тя не обръща никакво внимание на нашия основен проблем. Абсолютно неправилна! Най- вредното е да се ежиме, да се караме, а да не тръгнеме ръка за ръка.

Как да ти кажа... Аз като се срещна со журналисти от Скопие, те почват да викат: “Ама дали е така?” “Е, сега- викам,- какво да ти наливам во главата дали е така. Така ти го казвам, така е написано- ето го! Не съм историчар! Аз не казвам, че фактите са мои. Те са факти от хората, кои са ги създали.”

Т. Г.: След колко време мислите, че в Македония ще се знае истината?

Хр. Матов: Не знам, но...

Т. Г.:Щото еве сега Блаже Ристески...

Хр. Матов: Ех, мани го сега Блаже Ристески! Той е по- зле от мене! Аз трябва да ви кажа, че това е политически историк. Той не е историк, академичен историк! Съжалявам! Но да ви го кажам- со мъка ще си умрам! Со отворени очи! Това, що го правят, не е то, що требва да бъде!

Т. Г.: То истината винаги излиза накрая...

Хр. Матов: Е, ще излезе бе, деца, но вие ще я чуете, аз няма да я чуя!

Драги читателю,

Стремяхме се максимално да представим атмосферата на разговора и да не променяме изговора на нашия домакин. Надяваме се, че ти е било интересно.

Со Матов разговаряха Т.Г. и Ворце.

http://suzercatel.blogspot.com/2007/06/blog-post_16.html

VO CENTAR so VASKO EFTOV

2009-05-21T12:31:00.000-07:00

gosti KARAKACANOV , MICOV , POPOV, TOSHEV,BILJARSKI

1 del

2 del

3 del

4 del

Кой и защо ограби ВМРО? - Национална гвардия - 27.04.2009

2009-05-21T12:16:00.000-07:00

С участието на г-н Христо Матов почетен председател на СМО и г-н Иво Иванов член на УС на СМО

част 1

част 2

част 3

част 4

част 5